Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11

Начало > Събития > Изложба ЕЕ и ВЕИ > Новини > • ЕЕ и ВЕИ новини > Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11

Покажи Страниците

Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11



От Горичка

"Горичка" публикува първите 11 от общо 100 причини България да не иска АЕЦ като се позовава на 100-gute-gruende.de. Те са свързани с използваното ядрено гориво и с добива на уран.

1 ЗАВИСИМОСТ
Уранът трябва да бъде внесен


В цяла Европа само мини в Чехия и Румъния все още добиват малко количество уран. В Германия абсолютно всички мини за добив на уран са прекратили дейност до 1991 година. Във Франция последният уран е добит през 2001 година.

Ядрената енергия не е вътрешен източник на енергия. Всъщност тя ни прави тежко зависими към внос на суровини и доставките на международна група от компании: четири от големите минни компании контролират две трети от световната продукция на уран.

2 ИЗГОНВАНЕ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ
Урановата минна индустрия разрушава живота на десетки хиляди хора.


Около 70% от световните резерви на уран се намират в земи, принадлежащи на местни общества. Добиването на уран унищожава техните села, отнема им земеделската земя и пасища и замърсява водата им.

През 2008 година правителството на Нигерия дава 122 разрешителни на чуждестранни инвеститори за добиването на уранова руда на голяма територия от северната част на държавата, без въобще да се интересува от правата на племената туарег, които живеят в региона. Както в много други уранови полета, те са заплашвани с изгонване и отчуждаване. Точно това се случва на 26 януари 1996 година в индийското село Чатийкоча: подкрепени от местната полиция булдозери на компания за добив на уран сриват със земята бунгала, плевни и ниви без никакво предупреждение, а целта им е повече място за добив.

 

Уранова мина в Казахстан. Автор: marusia (cc)

3 ЗАГУБА НА ВОДА
Добивът на уран изтощава скъпоценни източници на вода.


Големи количества вода са нужни, за да отделят урана от общата руда; в същото време много от местата за добив страдат от недостиг на вода. NamWater, Намибийският доставчик на вода, наскоро демонстрира, че държавата ще пострада с годишен недостатък на вода от 54 милиона кубични метра, ако предложените мини за уран бъдат одобрени – единайсет пъти водните ресурси нужни за цялото речно устие на реката Омаруру. Огромната нужда от вода в урановата индустрия се състезава с нуждите на хората, добитъка и земеделието.

4 ЕЗЕРА ОТ РАДИОАКТИВНА ОТПАДЪЧНА РУДА
Замърсената утайка, която се получава от добива на уран, е опасна за хората и околната среда.


За всеки 0.2% чист уран един тон уранова руда създава 998 килограма замърсена утайка, която се депозира в изкуствено създадени езера. Тази отпадъчна руда съдържа 85% от първоначалната радиоактивност на рудата и други токсични отпадъци като арсен.

Радиоактивните съставки, които се съдържат в отпадъчните руди, замърсяват както въздуха, така и подземната вода за хиляди години. Всяко свличане на земята или проблемна язовирна стена могат да имат ужасни последици.

За няколко десетилетия токсични и радиоактивни субстанции от езерата на мина Атлас в Моуаб, Юта, САЩ, са намирали своя път до подземни източници на вода. Тази заразена подземна вода продължава към близката река Колорадо, която от своя страна осигурява питейната вода на 18 милиона човека. В Казахстан радиоактивният прах от пресъхнал резервоар за отпадъчни боклуци е заплаха за Актау, град с 150 000 обитатели. А има и безброй такива депа за утайка от уран в тесните долини на Киргизстан, които според ООН имат "потенциала да причинят международно бедствие".

5 РАК
Добивът на уран причинява рак.


Радиоактивни и токсични субстанции, които се отделят от урановите мини и техните отпадъци, разболяват работниците и местното население – нивата на заболявания от рак растат.

Около 10 000 бивши миньори на Wismut в Източна Германия са развили белодробен рак вследствие излагане на радиация. Обитателите на миньорския град Курзуг в Маилу-Суу страдат от рак два пъти повече от техните съграждани. Също така изследване откри повишени ракови заболявания и смъртност при служителите, които са работили в урановите мини на Грантс, Ню Мексико, САЩ, от 1955 до 1990 година. Има доказателства за сериозни здравословни проблеми причинени от урановите мини сред Навахо в Ню Мексико и местните обитатели на Португалия, Нигерия и много други територии с добив на уран.
 

Стара уранова мина в Германия, превърната в туристически обект

 
6 МЪРТВА ЗЕМЯ
Добивът на уран оставя земята след себе си мъртва.


Повечето уранови руди съдържат от 0.1 до 1% уран, а в някои от тях пропорциите са толкова ниски, че стигат само до 0.01%.  Следователно между 100 и 10 000 тона руда са нужни за производството на един тон уран. Тези количества трябва да бъдат добити и утайката, която произлиза от този добив, трябва да се съхрани някъде за стотици хиляди години.  Добавете милиони тонове камък, който има прекалено малко уран. Този отпадък от камък преобладава много пъти над количеството уранова руда и обикновено също има радиоактивност.  Заради дългото замърсяване, което такива отпадъци причиняват, през 1972 година американският президент Никсън обяви бившите уранови мини за "национални жертвени територии".

7 СКЪП БОКЛУК
Възстановяването на територии след добив на уран струва милиарди – а може и въобще да не е възможно.


Добивът на уран причинява огромна вреда на околната среда: цели езера, пълни с токсични радиоактивни елементи, и цели планини, отворени и пълни с радиация. Това са заплахи към подземната вода за хиляди години, замърсявания на въздуха и опасности за здравето. Големите минни компании печелят много пари от добива на уран, но цената на опазването на природата и възстановяване се разпределя между всички нас.

Релокацията на само едно такова депо за утайка за само една уранова мина в САЩ изисква повече от милиарди долари от данъкоплатците. В Германия правителството трябва да плати 6.5 милиарда евро за възстановяване на бившите уранови мини в Източна Германия, въпреки че работата по възстановяване се извършва според малко по-нестрогите стандарти на бивша Източна Германия – за да се спестят разходи. Много държави, в които се добива уран, просто не могат да си позволят толкова скъпоструващo възстановяване.

8 УРАНОВ НЕДОСТИГ
За последните 20 години урановите мини не са успели да доставят нужните количества за работата на ядрените централи.


От 1985 година насам ядрените централи използват много повече уран всяка година от урана, който се добива. През 2006 например всички уранови мини в света са произвели по-малко от две трети от нужните количества.  До този момент операторите на ядрени централи са успявали да покрият количествата от цивилни и военни запаси, които обаче са на привършване.

За да се осигури ядрено гориво за оперирането на съществуващите ядрени централи, количеството добит уран трябва да се увеличи с повече от 50% в следващите няколко години. За тази цел безброй много уранови мини трябва да бъдат отворени и позволени – с всичките последици върху човешкото здраве и околната среда.
 

[Горичка]

9 ОГРАНИЧЕНИ РЕСУРСИ
Източниците на уран ще бъдат изтощени до няколко десетилети.


В световен мащаб лесно достъпни, високо качество депозити на уран скоро ще бъдат изчерпани. Още и още камъни трябва да бъдат изкопани, за да се добие същото количество уран, което ще доведе до повишени цени и деградираща околна среда. Ако всичките уранови източници, за които знаем, бъдат експлоатирани независимо от последствията, съществуващите ядрени централи могат да оперират от това количество само за 45 до 80 години. Като се има предвид, че ядрените централи растат, съществуващите източници на уран ще бъдат изчерпани за много по-кратък период.

10 ПРЕНОС НА УРАН
Инцидент с уранов хексафлоурид може да има бедствени последици.


Места за обогатяване на уран като тези в Гранаю, Вестфалия, Германия, прекарват урана във формата на уранов хексафлоурид (UF6). Всяка седмица тази изключително токсична радиоактивна субстанция се транспортира през цяла Европа с влак или камион като пътя минава през големи градове. В случай на инцидент или пожар контейнерите могат да се счупят и техният радиоактивен товар ще замърси околната среда. Веднъж в контакт с влажност, урановия хексафлоурид формира изключително разяждаща киселина: смъртоносен риск както за хора, така и за околната среда в радиус от няколко километра.
 

UF6 на склад. [Горичка]


11 ТИРОВЕ ПЪЛНИ С ПЛУТОНИЙ
За производството на гориво са нужни и тонове чист, военно качество плутоний, който се транспортира всяка година по европейските пътища.


Много ядрени централи използват така наречените MOX елементи за гориво, които съдържат микс от ураново-плутониев окис. Плутониевият окис се взима от преработката на използвано гориво. Количество от около седем килограма плутоний са достатъчни да се направи ядрена бомба. Няколко микрограма са достатъчни при вдишване, за да причинят рак. Всяка година няколко тона от този чист плутониев окис се транспортират до лаборатории във Франция и Белгия, в които се прави микс от окисите – транспортирани с камиони по магистралите.


gorichka.bg / http://www.dnevnik.bg/


 


Германо-Българска индустриално-търговска камара


Европейски съвет за енергийноефективна икономика – ЕСЕЕЕ


Международна асоциация за твърди отпадъци – ISWA

 
 
Изложения и конференции

Управление на отпадъци и рециклиране

Изложение за спорт и здравословен начин на живот

Виа Експо е член на:


Българска асоциация по рециклиране


Българска фотоволтаична асоциация


Българо-швейцарска търговска камара


Германо-Българска индустриално-търговска камара


Българска стопанска камара

Новини


Около 30 развиващи се държави обмислят ядрени енергийни програми

Около 30 развиващи се страни обмислят да разработят програми за ядрена енергетика, обяви днес генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкия Амано, цитиран от ДПА и БТА в понеделник...
06:12 -- mediapool.bg

Енергийната борса затвори при 63,76 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена от 63.76 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 27 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
03:34 -- publics.bg

Енергийната борса затвори при 55,05 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена от 55,05 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 22 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
21/09/16|03:47 -- publics.bg

Възобновяемата енергия ще съставлява по-голямата част от новоизградените капацитети в световен мащаб

  Възобновяемата енергия ще съставлява по-голямата част от новоизградените капацитети в световен мащаб, което се дължи на значителното намаление на разходите за нея, каза изпълнителният директор на ЕЙ И ЕС България и съпредседател на Националната енергийна камара Оливие Маркет, по време на Шестата регионална енергийна конференция, провела се на 19-20 септември в София...
20/09/16|07:19 -- klassa.bg

2020: България да спести 22 594 GWh енергия

Това е записано в Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица.
14/09/16|12:34 -- economynews.bg

HP Inc. представя ново поколение А3 принтери, които преобразяват сегмента на копирните машини, оценяван на 55 млрд. долара

 HP Inc., водещият световен лидер в областта на печата, представи широка гама мощни мултифункционални устройства (МФУ) с формат А3, създадени да революционизират оценяваният на 55 млрд...
13/09/16|07:31 -- klassa.bg

Зелена енергия - изпратете ни ваши добри практики за бюлетина на Страсбургския клуб

Стара Загора участва в комисия по зелена енергия в рамките на Страсбургския клуб. Ежегодно се издава електронен бюлетин, в който се описват интересни новости, проекти и достижения в областта зелена енергия, както и търсене на партньорства за изпълнение на проекти...
12/09/16|04:30 -- chambersz.com

 

Издание 2016
бе реализирано
под патронажа на:

 

С подкрепата на:

 

Медиен спонсор:

 

Официален медиа партньор:

 

Официален хотел:

ViaExpo