Сто причини да не искаме АЕЦ: ядрени отпадъци 42 – 65

Начало > Събития > Изложба ЕЕ и ВЕИ > Новини > • ЕЕ и ВЕИ новини > Сто причини да не искаме АЕЦ: ядрени отпадъци 42 – 65

Покажи Страниците

Сто причини да не искаме АЕЦ: ядрени отпадъци 42 – 65

22 януари 2013 | gorichka
# 42-65: Ядрените отпадъци и изхвърлянето им

Четвърта серия от общо сто причини да не искаме АЕЦ.
Източник: 100-gute-gruende.de

Първите 11 бяха свързани с използваното ядрено гориво и с добива на уран.
Вторите бяха за вреди за здравето и допустими нива на радиация.
Третите покриха възможните аварии и бедствия.

# 42 ПЛАНИНИ ОТ ЯДРЕН БОКЛУК

Ядрената енергия генерира огромни количества отпадъци


До днес, германските ядрени централи са произвели около 12 500 тона високорадиоактивен боклук от използвано гориво. 500 допълнителни тона се генерират всяка година. Прибавете към това: хиляди кубични метра слабо или средно-радиоактивни отпадъци; количеството на радиоактивни съставки отделено във въздуха и водата; преработването на боклука; остатъците от урановите мини; обеднения уран от централите; и дори самите ядрени инсталации, които също трябва да се „изхвърлят“ в един момент. Ядрен отпадък на сметището Ассе в Германия.

 #43 ГОЛЯМАТА ЛЪЖА ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ

До днес, нито грам ядрен боклук не е изхвърлен по сигурен начин


Ядрените отпадъци ще „съхраняват храната ви свежа“ – това са обещанията на експертите през средата на 50-те години, за да избегнат критичните въпроси за изхвърлянето. Строят се реактор след реактор без никой да се погрижи за проблема с боклука. Досега, нито грам от милионите тонове радиоактивен отпадък не са били изхвърлени по сигурен начин.

От правна гледна точка, нито една ядрена централа не може да оперира в Германия без да е осигурен сигурен метод за справянето с боклука. Като „доказателство за мерки за изхвърляне“, различни опции са предлагани от ядрената индустрия, като например: ядреното сметище Asse II, което отича и е на ръба на колапс; изследователски дейности в солниците в Горлебен; построяването на „лаборатория за контрол на временните отпадъци“ от изгорено гориво в надземните Кастор контейнери.

# 44  НЯМА ТЕХНИЧЕСКО РЕШЕНИЕ

Няма дори техническо решение на проблема с отпадъците


70 години след откритието на ядреното делене, ние дори не знаем какво да правим с високо радиационния боклук, така че той да не излага на риск хората или природата. Да не говорим, че дори подходяща локация не му е намерена.

В разрез с приказките на ядрените лобисти, много от въпросите за сигурността произлизащи заедно с избора на крайно хранилище за ядрените отпадъци все още не са разрешени. Например, в САЩ наскоро решиха да не ползват планината Юка като сметищен проект заради тежката заплаха за здравето на хората и природата. Шведската концепция за съхраняване на ядрен боклук в гранитни скали също ще бъде изоставена (вижте точка 61). В крайна сметка, питейна вода минава през част от солните куполи в Горлебен и предвид експеримента в Asse II, включително честите случаи на нахлуваща вода, трябва веднъж завинаги да се приключи с всякакви опити дори да се дискутира колко „подходящ“ е Горлебен за крайно хранилище. Шведски геолози проверяват структурата на гранита.

# 45 ЕДИН МИЛИОН ГОДИНИ

Ядрените отпадъци продължават да излъчват радиация за милион години


Отнема около един милион години на радиацията от радиоактивните отпадъци, генерирани от централите, да намалее сериозно. За този ужасно дълъг период, боклуците трябва да бъдат съхранени далеч от хората и биосферата. Ако си представим, че неандерталците са оперирали ядрени централи преди около 30 хиляди години и са заровили техния боклук някъде в земята, той все още излъчва смъртоносна радиация. И ние просто трябва да знаем къде са го заровили, за да не копаем в никакъв случай на тези земи.

# 46 ЯДРЕНОТО СМЕТИЩЕ ASSE II

След само 20 години, пилотното сметище Asse II ще е на ръба да се наводни.


Между 1967 и 1978 г., ядрената индустрия и изследователски дейности са изхвърлили около 126 000 бурета с ядрени отпадъци в пилотното сметище Asse II, почти безплатно. Експерти стремително твърдят, че тази бивша солна мини би била сигурно място за хиляди години, изключвайки риска от нахлуващите води.

20 години по-късно, 12 000 литра вода се влива в тунелите на ден. Днес, някои от онези бурета вече имат утечки и мината е на ръба на колапс.

За да се предотврати сериозно замърсяване на подпочвените води, целият боклук трябва да се извади наново. Цената на тези спасителни мерки се изчислява на 4 милиарда евро. Въпреки това, тя няма да се плати от тези, които са причинили сегашната ситуация, а от всички данъкоплатци. Точно поради тази причина, коалицията на християн-социалдемократите са внесли поправки в акта за ядрена енергия през 2009. Asse II официално се счита за „пилотен проект“, предхождащ предложението за по-голямо хранилище в Горлебен. # 47 НЯМА ФИНАЛНО ХРАНИЛИЩЕ ЗА ЯДРЕНИЯ БОКЛУК

Няма сигурно крайно хранилище за високорадиоактивните отпадъци никъде по света.


Крайно хранилище за ядрен боклук би трябвало да е геологично стабилно за ужасно много време. Неговата околна среда не бива да се повлиява химически от съхранения боклук и контейнерите. Избраната локация трябва да е много далече от биосферата, потенциални сурови ресурси и човешко влияние. Никаква вода от района не трябва да се стича в морето.

В международен план, никой не е открил такова място. Все още остава повече от съмнително дали то въобще съществува.

# 48 НЕ В ЗАДНИЯ МИ ДВОР

Никой не иска да съхранява ядрени отпадъци.


След 2005 г., остатъците от изгорено гориво се съхраняват в Кастор контейнери в сгради близо до ядрените централи, което прави трудно убедителни аргументите за тази технология на защитниците на ядрената енергия в Германия. Твърдението им е, че в никакъв случай ядрените отпадъци не бива да се складират близо до жилищата им. И все пак, ядрената централа (която стимулира финансово новозаселилите семейства в района) ще продължи да работи независимо какво би се случило…

Членове на християн-социалния съюз в Бавария също са много „за“ ядрената енергия. Но все пак казват: „моля ви, не съхранявайте отпадъците близо до Бавария“. И смятат, че дебатите за крайните хранилища само наливат масло в огъня.

# 49 ИГРАНЕ НА ИГРИЧКИ С КАСТОРИТЕ (CASTORS)

Контейнерите за ядрени отпадъци не са достатъчно тествани.


Казват, че Кастор контейнерите не са сигурни. И въпреки това всеки един модел преминава през реален тест. В много случаи, малки части от тях са изпускани или горени, или тези „тестове“ са ограничени просто до симулации.

В някои случаи обаче, резултатите от теста са трудни за примиряване, като например новият Кастор контейнер, който през пролетта на 2008 г. е тестван по „свободно избрани параметри“, предложени от производителя с цел изследваните стойности да съвпаднат по-точно с практичните резултати. Дори Федералният институт за изследване и тестване на материали е възразил срещу този подход и първоначално е оттеглил одобрението си, което е и причината да се забрани транспортирането на Кастори през 2009 г. Работници проверяват кастор контейнер с гейгеров брояч

# 50 ГОЛЯМАТА ЛЪЖА С ПРЕРАБОТВАНЕТО (ЧАСТ 1)

Така нареченото преработване на горивните елементи е допълнителен ядрен боклук.


„Централа за преработване“ – този термин звучи все едно се има предвид център за рециклиране на боклука. Всъщност, само около 1% от преработените ядрени отпадъци може да бъде вграден в нов горивен елемент: плутоний. В крайна сметка излиза, че това преработване означава просто допълнителен ядрен боклук. Във Франция, преработващите централи са наричани просто „фабрики за плутоний“.

Също така, преработващите лаборатории са най-лошите радиоактивни замърсителни в света. Така наречените MOX горивни елементи, съдържащи плутоний след преработването, са по-опасни по време на производството си, транспорта и използването им в ядрените централи отколкото новите горивни елементи, съдържащи само уран. Освен това, „фабриките за плутоний“ са и доставчиците на суров материал необходим за ядрените бомби.

# 51 ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ НА ПЛАЖА

Централите за преработване са радиоактивни замърсители.


Централите за преработване в Ла Хаг, Франция и Селафийлд, Великобритания отделят огромни количества радиоактивни субстанции във въздуха и във водата на Канала и Ирландско море. Близо до лабораториите, случаите на заболели от левкимия подрастващи са 10 пъти повече от средните стойности за държавите.

Преди няколко години, членове на Грийнпийс са взели проби от отделителната тръба на Селафийлд. При завръщането си в Германия, пробите са били иззети веднага от властите – разбира се, нали са ядрени отпадъци. U2 протестират заедно с Greenpeace срещу дейностите на Селафийлд.

# 52 ГОЛЯМАТА ЛЪЖА С ПРЕРАБОТВАНЕТО (ЧАСТ 2)

Огромни количества ядрени отпадъци се съхраняват все още в центровете за преработване във Франция и Великобритания.


През последните няколко десетилетия, ядрените централи са експедирали няколко хиляди тона използвани горивни елементи до Ла Хаг и Селафийлд. Само малка част от този боклук е бил изпратен обратно в Германия в Кастор контейнерите като останалият се съхранява все още в чужбина.

# 53 СМЕТИЩЕТО МОРСЛЕБЕН

Група западно-германски компании, опериращи ядрените лаборатории, не са имали никакви угризения да изхвърлят техния боклук в източно-германското сметище Морслебен.


В края на 1980-те, е имало цели планини от контейнери с ядрен боклук в ядрените централи на Западна Германия. Цял късмет е, че Германия се е обединила, и че Ангела Меркел се е появила на сцената като Федерален министър на околната среда. Заедно с шефовете на отделите й, Валтер Холефелдер и Гералд Хененхофер, тя е издала разрешително на големите ядрени централи да изхвърлят техните радиоактивни отпадъци в сметище в бившата Западна Германия на изключително ниска цена. Днес, това място е на ръба на колапс, като мерките за подобряване на състоянието му биха стрували над 2 милиарда евро на данъкоплатците.

Меркел беше избрана за Канцлер, Холефелдер е назначен за изпълнителен директор на E.ON и президент на Deutsches Atomforum (германският ядрен форум) – лобиращата организация на ядрената индустрия. След края на 2009, Хененхофер е избран наново да оглави германския орган за ядрена сигурност. Ядрен отпадък в Морслебен

# 54 СМЕТИЩЕТО ШАХТ КОНРАД

Предполага се, че 865 кг. плутоний се съхраняват точно под град Залзгитер.


Федералната агенция за защита от радиация смята да изхвърли повече от 300 000 кубични метра слаб или средно-слаб радиоактивен ядрен боклук, включително до 865 кг. от високо-токсичен плутоний в Шахт Кондрад – бивша мина за желязо, намираща се под град Залзгитер. Решението да се използва това място за крайно съхранение на тези отпадъци е било винаги политически мотивирано. Никога не са се сравнявали други възможни локации по предварителното зададени критерии. От гледна точна на ядрената индустрия, Конрад е било атрактивно място точно заради необичайно огромната повдигаща се шахта, която може също да приюти и едри ядрени отпадъци.

Дългосрочните прогнози за сигурността на Шахт Конрад предимно разчитат на теоретични предположения. Симулации за сигурността са правени по остарели методи, които не могат да се считат за научно смислени.

# 55 ВРЕМЕННО СЪХРАНЕНИЕ

Високо-радиоактивен ядрен боклук се съхранява в сгради, не много различни от плевници.


Фактът, че ядрените отпадъци излъчват високи нива на радиация прави околната среда около Кастор контейнерите изключително топла. Временните сгради за съхранение в Горлебен, Ахаус и ядрените централи имат големи вентилационни прорези, за да може въздухът да се движи покрай контейнерите. Ако някой от тях има теч, няма да има никаква друга бариера спираща радиацията да бъде отделена в околностите на хранилището.

# 56 КАСТОР РАДИАЦИЯ

Кастор контейнерите излъчват радиация.


По време на транспортирането на Кастори през есента на 2008, природозащитници са регистрирали алармиращи нива на радиация близо до преминаващия влак с ядрени отпадъци. Властите не са направили по-сериозни проверки и изчисления при натоварването на контейнерите – те просто не са имали техни си уреди за измерване. И временната компания за съхранение GNS излиза с изказването, че не е искала „да излага персонала си излишно на радиация“.

# 57 КРАТКОСРОЧНО ИЗХВЪРЛЯНЕ

Според официалните съобщения, Кастор контейнерите, в които се съхраняват ядрени отпадъци, имат планиран „живот“ от само 40 години.


Според действащото законодателство, ядрените централи могат да оперират само ако осигуряват сигурен начин за изхвърляне на боклука си. Ядрените отпадъци ще излъчват радиация и през следващите милион години. Кастор контейнерите отделящи боклуците от околната среда имат „живот“ от 40 години. Няма проблеми от гледна точка на властите…

# 58 ЗАПОВЕД ДА СЕ ЗАПУШИ УСТАТА НА ЕКСПЕРТИТЕ

За да се подготви Горлебен за крайно сметище на ядрени отпадъци, федералното правителство е издало заповед да се запушат устите на неговите геолози.


През 1983, професор Хелмут Ротемайер, тогавашният правителствен експерт за ядрените хранилища с най-висок ранк, е заключил след многобройни изкопни дейности и тестове, че разпръснатата скала с глетчеров канал намираща се над Горлебен не е способна „да пази замърсяването отделено от биосферата в дългосрочен план“. Заедно с неговите колеги, той е смятал да препоръча допълнително проучване на други локации. Федералното правителство (по това време коалиция на християн- и либералдемократите) се е намесило. Под негов натиск, препоръката е била изтрита от финалната версия на доклада. Дори днес, християн –, либералдемократи и ядрени лобисти твърдят, че Горлебен е подходяща локация за крайно хранилище.

# 59 ВОДА В ГОРЛЕБЕН

В Горлебен има и вода
.

Водата влиза в контант с касетките с ядрени отпадъци не само в бившото пилотно хранилище Asse II. Горлебен не е суха локация също. Когато е била конструирана мината в Горлебен, работниците са се изправили пред няколко случая на навлизащи сладки и солени води. Федералната агенция по гео-науки и сурови материали е локализирала резервоар със солени води от почти един милион кубични метра.

Фактът, че няма никакви защитни легла от глина над солта (дълбокият 300 метра канал на Горлебен пълен с всякакви отломки и отпадъци минава точно през тази локация) означава, че солта е в директен контакт с подпочвените води. Различното от ситуацията с Asse II е, че никакви ядрени отпадъци не са били изхвърляни в Горлебен все още – благодарение на инатливото местно население.

# 60 ЯДРЕНИЯТ БОКЛУК МОЖЕ ДА РАЗРУШИ КРАЙНИТЕ ХРАНИЛИЩА

Радиоактивните субстанции могат да разложат солните скали.


Радиоактивните субстанции могат да разложат солните скали, което е доказано от професор Хенри Ден Хартог от Гронинген. Това може да има пагубни последици за ядреното хранилище, което е вградено в солни скални локации, както е предложението за Горлебен. До днес, съответните власти не са си извлекли никакви подходящи заключения.

Солните скали са също спорни крайни хранилища и поради други причини: гъвкавите скали компресират хранилищните камери, което причинява пропуквания в контейнерите, набъбват постоянно заради съществуващото налягане и са изключително разтворими във вода. В допълнение, карналитът, който е вид солена скала, също се открива в Горлебен и може да започне да се разтапя дори при ниски температури от 300 градуса Целзий. Такива температури не са изключени в хранилището. # 61 ПРОПУКВАНИЯ В ГРАНИТА

Дори гранитът е прекалено гъвкав за ядрения боклук


Концептуалното шведско хранилище, което се счита за най-съвременното в света, може да бъде буквално напукано – геолози са открили следи от земетресения в основната скална маса, която се е очаквало да бъде стабилна за 1.6 милиона години.  58 труса са се случили само в последните 10 000 години с магнитут от 8 по Рихтер. По щастлива случайност, по това време не е имало ядрен отпадък в скалите.

# 62 РАДИОАКТИВНИ ТИГАНИ

Ядрените централи се превръщат в тигани за готвене.


„Аз бях ядрена централа“ – това изречение може да бъде принтирано на тенджери и тигани в бъдещето. За да се спестят пари от изхвърлянето на ядрените инсталации, зелено-червеното правителство смекчава германската наредба за радиационна защита. Голяма част от съборения радиоактивен отпадък може сега да бъде изхвърлен или рециклиран в „домакински боклук“.

Добър апетит!

# 63 УРАНОВИ ОТПАДЪЦИ ЗА РУСИЯ

Централата за обогатяване на уран в Гронау си изхвърля боклука в Русия.


Лабораторията за обогатяване в Гронау оперирана от УРЕНКО превозва хиляди тонове обеднен уран към Русия. Официално класифициран като „ядрено гориво“, радиоактивният боклук се депозира в „не-ходете-там градове“ в региона на Урал, където корозирали контейнери с него се съхраняват в отворени пространства.

Въпреки това, Тенекс, руската ядрена компания, не е трябвало да плаща нищо за приемането на предполагаемо ценния материал. Даже, УРЕНКО са платили, за да се отърват от мръсотиите си. # 64 ФАНТАЗИИ С ЛУНЕН БЛЯСЪК

Луната е прекалено далече.


Първо казаха, че ядреният боклук не е проблем. После учените излязоха с цяла серия от велики идеи за неговото изхвърляне: да се изсипе в земята, да се създадат „ями“ от „ядрени езерца“, да се източи в подводните води, да се излее в реките, да се съхрани в стари бункери или заварени стоманени кутии, да се замрази в полярните ледници, да се изстреля в космоса или на луната.

Последната е много далече, затова и това предложение отпадна. Някои от другите идеи са били приложени в миналото или дори се прилагат днес.

# 65  ЯДРЕНА АЛХИМИЯ

Видоизменянето също не решава проблема с ядрените отпадъци.


Някои хора смятат, че видоизменянето е универсално лекарство за ядрения боклук. Неутроните се конвертират от дълготрайни изотопи в краткотрайни изотопи или в елементи, които не са вече радиоактивни. За да се постигне тази цел, високорадиоактивният „коктейл“ трябва да бъде правилно разделен на неговите индивидуални компоненти. Тогава всяка част трябва да премине през научна обработка в специално проектирани реактори, нуждаещи се от огромни количества енергия. В крайна сметка, процедурата е изключително комплексна, опасна и скъпа и нейната техническа правдоподобност е под въпрос. Също така, все още има остатъчен боклук в края на процеса.

# 108 СТУДЕНАТА ВОЙНА

Долна Саксония е използвала Горлебен като отмъщение за изтичащото източногерманско хранилище.


Геологът проф. Герд Лутиг, на когото му е било зададено да идентифицира локация за крайно хранилище през 1970-те, е докладвал след пенсионирането си защо министър-председателят на Долна Саксония Ернст Албрехт е избрал Горлебен да бъде тази локация въпреки, че това е била само „третата опция“ от геологична гледна точка. Било е отмъщение за тези в „Източния сектор“, които са задействали хранилището Морслебен в Източна Германия, което е близо до границата и също излага на риск от замърсяване Долна Саксония. Мотото на Албрехт: „Нека да им покажем НИЕ какво можем!“

# 109 СКЕЛЕТИ В СМЕТИЩЕТО

Ядрената индустрия дори е изхвърляла части от трупове на заразени работници в сметището Asse.


Почти всичко, от което ядрената индустрия е искала да се отърве рано или късно е било изхвърлено в Asse II – под камуфлажа „пилотно крайно хранилище“. Това включва заразени части от трупове на двама служители, които са били убити в инцидент на 19 ноември 1975 г. в централата Gundremmingen A. Техните останки са били изпепелени и сложени в ковчези в лабораторията за ядрено изгаряне в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе.

# 110 ЛЪЖАТА С ПРОУЧВАНЕТО НА “ГОРЛЕБЕН”

„Проучването“ на Горлебен е камуфлажна програма за изграждането на крайно хранилище.


На тайни срещи, федералното правителство се е съгласило през 1982 г. не само да „проучва“ Горлебен, както е било обявено официално, но и да инсталира напълно завършено хранилище. По тази причина, шахтите и тунелите в Горлебен са около два пъти по-големи в сравнение с размерите необходими просто за „проучване“, което до днес означава и допълнителни разходи от 800 милиона евро.

Тогава, този трик е позволил на правителството да заобиколи процедурите за построяване на крайно хранилище необходими според закона за ядрената енергия. Дори министърът на околната среда Норберт Ротген е смятал да приложи много стар оперативен план от 1983 за допълнителното разширяване на шахтената система, защото това била единствената опция да се избегне заангажираността на публиката.

# 111 РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УБИЙСТВО

Хранилищата за ядрени отпадъци не трябва да се натъпкват е уточнило Федералното Министерството на околната среда.


Крайно ядрено хранилище се счита „сигурно“ дори и когато не разделя надеждно радиоактивността от биосферата. Това твърдение е включено в изискванията за сигурността на крайните хранилища публикувани от Сигмар Габриел, федерален министър на околната среда през 2009 г. Излиза, че по-скоро един на всеки хиляда жители може да развие рак или да пострада от други вреди за здравето заради изпуснатата радиация в атмосферата. Много хора трябва да бъдат считани „жители“, защото радиоактивните субстанции се разпространяват върху огромни територии и се разнасят от подпочвените води поне в следващите милион години.

# 112 РАЗЧУПЕНО СТЪКЛО

Съхранени в стъкло ядрените мръсотии могат да избухнат.


Отпадъците генерирани при преработването на използваните горивни елементи са високорадиоактивни, течни, нагряващи се от само себе си и предразположени към експлозии. За да може да се направи тази „ядрена супа“ по-лесна за работа, тя се разтапя в стъкло, което се предполага, че създава едно много стабилно химично съединение. Въпреки това, химици са открили, че дори тези стъклени обвивки могат да се спукат, когато са в контакт с вода и така опасните материали да бъдат отнесени. Така че МОЛЯ поддържайте хранилището сухо по всяко време!

# 113 ИЗСЛЕДВАНИЯ

Фактът, че няма защитен слой глина над солния купол в Горлебен се използва като твърдение, че той просто не е необходим за едно крайно хранилище.


През 1995 г., Федералната агенция за гео-науки и сурови материали е оценила кои от 41 солни купола в Северна Германия са уместни за хранилище на ядрен боклук. Това проучване специално отдава внимание на значимостта от „бариера“, която да предпазва солния купол от възможни вливащи се води. Горлебен с неговия пълен до горе воден канал над самото хранилище не е бил разглеждан, защото е щял да бъде изключен веднага.
http://gorichka.bg/
 

 
 
Изложения и конференции

Управление на отпадъци и рециклиране

Изложение за спорт и здравословен начин на живот

Виа Експо е член на:


Българска асоциация по рециклиране


Българска фотоволтаична асоциация


Българо-швейцарска търговска камара


Германо-Българска индустриално-търговска камара


Българска стопанска камара

Новини


Енергийната борса затвори при 76.17 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена 76.17 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 30 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
29/09/16|03:13 -- publics.bg

Енергийната борса затвори при 56,87 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена 56,87 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 29 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
28/09/16|03:36 -- publics.bg

Трети месец НЕК не може да види оборудването за АЕЦ "Белене"

Трети месец "Националната електрическа компания" (НЕК) безуспешно се опитва да договори с руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) проверка на произведеното оборудване за АЕЦ "Белене", за което арбитражът в Женева осъди НЕК да плати 620 млн...
27/09/16|10:33 -- mediapool.bg

Около 30 развиващи се държави обмислят ядрени енергийни програми

Около 30 развиващи се страни обмислят да разработят програми за ядрена енергетика, обяви днес генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкия Амано, цитиран от ДПА и БТА в понеделник...
26/09/16|06:12 -- mediapool.bg

Енергийната борса затвори при 63,76 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена от 63.76 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 27 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
26/09/16|03:34 -- publics.bg

Енергийната борса затвори при 55,05 лв. за MWh

Енергийната борса затвори при средна цена от 55,05 лв. за MWh за изтъргуваните количества с ден на доставка 22 септември. Това показват данните на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)...
21/09/16|03:47 -- publics.bg

Възобновяемата енергия ще съставлява по-голямата част от новоизградените капацитети в световен мащаб

  Възобновяемата енергия ще съставлява по-голямата част от новоизградените капацитети в световен мащаб, което се дължи на значителното намаление на разходите за нея, каза изпълнителният директор на ЕЙ И ЕС България и съпредседател на Националната енергийна камара Оливие Маркет, по време на Шестата регионална енергийна конференция, провела се на 19-20 септември в София...
20/09/16|07:19 -- klassa.bg


 


 

Официален медия партньор 2017:


 

 

Издание 2016
бе реализирано
под патронажа на:

 

С подкрепата на:

 

Медиен спонсор:

 

Официален медиа партньор:

 

Официален хотел:

ViaExpo