В: Проф. Назърски, как виждате развитието на един от наболелите въпроси, свързан със санирането на съществуващите сгради в България в близко бъдеще?

В предстоящите десет години в България ще се ускори процесът на енергийно саниране на жилищни, обществени, промишлени и селскостопански сгради с оглед минимизиране на енергийните разходи при отоплението им през зимата и при тяхното климатизиране през летния сезон. Топлоизолационните системи на фасадни стени, покриви, подове над неотопляеми мазета, както и подмяната на съществуващите прозорци със слабопроводни съвременни конструкции предполага използуването на широк спектър от строителни продукти като: готови цимент-полимерни лепилни и шпакловъчни състави; готови смеси за изпълнение на тънки фасадни мазилки с повишена дълготрайност; ефективни топлоизолационни материали и изделия на база експандиран е екструдиран пенополистирол, каменна и стъклена вата, пеностъкло и др.; хидроизолационни изделия от рулонен тип (битумно-полимерни мушами и полимерни фолия), плоски и профилирани ламарини от стомана и цветни метали, полимерни и битумно-полимерни състави за “мазани” хидроиозолации на плоски и скатни покриви.

В: България произвежда ли такива материали?

В последните 10-15 години не малка част – 60-70% от тези строителни продукти се внасят от страни като Гърция, Турция, Румъния, Германия, Австрия, Италия, Франция и др. По този начин на практика се стимулира производството на подобни продукти в чужбина при условие, че те в преобладаващата си част могат за бъдат произвеждани в България. За това у нас съществуват определени мощности, които трябва да бъдат реконструирани и модернизирани, а така също могат да се изградят и нови производствени предприятия от малък и среден тип, неизискващи големи капиталовложения.

В: И като се има предвид, че в следващите десет години се очаква инвестициите в областта на енергийното саниране на сгради да нарастна каква е Вашата препоръка?

Да, очаква се инвестициите за този вид услуги да бъдат в рамките на 4-6 милиарда лева, така че може да се помисли от страна на компетентните държавни органи (Министерството на икономиката и енергийните ресурси, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за енергийна ефективност и др.) за разработването на Национална стратегия за протекциониране на българските производители на материали и изделия за енергийно саниране. Такава политика в тази област, провеждана от държавата, ще създаде благоприятен инвестиционен климат за нашите инвеститори и следователно ще спомогне за растежа и конкурентнопособността на българската икономика. В тази област ние няма да направим никакво откритие, а просто ще се поучим и приложим добрите практики на страни катоп Гърция, Испания и Португалия. Преди 15-20 години те стимулираха своята промишленост за строителни продукти и изделия за енергийно саниране на сгради в процеса на присъединяването им към Европейския съюз.

В: Надявам се, че Вашето предложение ще бъде чуто и разбрано, както от представителите на държавните органи, така и от бизнеса.