Покажи Страниците

Северно сияние за плана "Юнкер"

Северно сияние за плана
Публикувана на06/04/2015|12:04; Източник: mediapool.bg; Категория: Соларна енергия
Северно сияние за плана
Газовата връзка между България и Гърция е единственият сигурен обект даден като пример за финансиране по плана "Юнкер" за нашата страна. Това става ясно от доклада на работната група за стратегически инвестиции на ЕК, ЕИБ и страните членки с цел идентифициране на проекти от европейско значение, които не са реализирани до момента поради икономически, юридически или други причини. По-голямата част от дадените примери са свързани със Северна Европа, която е моторът на европейската икономика. Двата най-големи проекта са частни – за изграждане на вятърни паркове в Северно и Балтийско море. Единият е на Дания за близо 20 млрд. евро, а другият на Великобритания – за 21.3 млрд. евро. Всички транспортни проекти, подходящи за финансиране по плана "Юнкер", също са на север – 19-километров тунел, който свързва скандинавските страни с континентална Европа между Дания и Германия (6.2 млрд. евро), скоростна жп линия между Варшава – Каунас – Вилнюс – Рига – Талин (4.5 млрд. евро), магистрала между Полша – Словакия – Унгария (17.5 млрд. евро). Плановете са стартът на първите проекти да започне до края на годината. За да се случи това до средата на годината се очаква Европейският парламент да одобри новия регламент за създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в който трябва да се акумулират 315 млрд. евро инвестиции от частен капитал. До момента единствено комисията по регионална политика е дала "зелена светлина" на плана "Юнкер", както се изрази председателят й Искра Михайлова пред Mediapool. Очаква се двете водещите комисии – по бюджет и финанси и по икономическа политика да са готови със своите становища през април. Така най-рано през май регламентът ще влезе за обсъждане в пленарната зала на Европейския парламент. Пълненето на ЕФСИ Един от най-спорните въпроси е преливането на средства от новите инструменти "Хоризонт 2020" и "Свързана Европа" към гаранционния фонд на ЕФСИ. Регионалната комисия препоръчва да се проучат всички възможни източници за финансиране на ЕФСИ, а не само от тези два нови инструмента, каза Искра Михайлова пред Mediapool. Като възможност тя даде пример с неусвоените от страните членки средства по европейските фондове. Предложението на ЕК е гаранционният фонд да бъде с капитал от 8 млрд. евро, като от тях 3.3 млрд. евро идват от механизма "Свързана Европа" и още 2.7 млрд. евро от "Хоризонт 2020". Очакванията са гаранционният фонд да привлече допълнителни инвестиции в определени райони и така да увеличи средствата за иновации, транспортната, информационната и енергийната инфраструктура в сравнение с безвъзмездното финансиране по двата инструмента. Идеята е гаранционният фонд към ЕФСИ да действа подобно на инструментите "Джеръми" и "Джаспърс", които се управляват от ЕИБ. Новите страни членки, сред които и България, обаче са срещу преливането на средствата от едни фондове в други. Притесненията им са, че нямат достатъчно опит в използването на такива финансови инструменти. Поради липсата на все още ясен регламент привличането на частни инвеститори за осигуряването на 315 млрд. евро към гаранцията от 21 млрд. евро, давана от ЕС и ЕИБ, върви трудно. До момента нито един официално не е заявил желание да се включи, но неофициално се твърди, че има интерес към ЕФСИ. На призива на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер към европейските лидери "да се бръкнат в джобовете си" и да дадат пример към момента откликнаха 4 от 28-те страни-членки на ЕС. Франция, Германия и Италия официално обявиха, че ще дадат по 8 млрд. евро. Още 1.5 млрд. евро дава Испания. Така във фонда ще се съберат първите 25.5 млрд. евро. Включването в ЕФСИ на страните членки не е задължително, а по желание. Според регламента държавите-членки може да се включат пряко или чрез своите национални насърчителни банки във финансирането на новия фонд. България засега няма да участва с вноска, заявиха правителствени източници пред Mediapool. Дава се възможност и за използване на част от средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за съфинансиране на проекти, изпълнявани по плана "Юнкер". Регламентът дава право и страни извън ЕС да участват във финансирането на ЕФСИ, но това ще става само при условие, че страните членки са съгласни. Широко отворени врати за проекти Европейската комисия отвори широко вратите си за финансиране на проекти по плана "Юнкер". Подадени бяха над 2000 проекта за 1.3 трилиона евро в края на 2014 г. България подаде 19 предложения за 1.6 млрд. евро, според публикуваните списъци на ЕК. В регламента е посочено, че проектите "ще се подбират в зависимост от техните характеристики без каквито и да било отраслови или географски критерии". Това притеснява редица от малките и новите страни. България, Румъния, Словакия и Словения настояват за въвеждане на критерий за географско разпределение на инвестициите. Според тях периферното положение на някои региони ги поставя в по-неблагоприятна позиция спрямо други като привлекателност на инвестиционните проекти. По тази причина е нужно да има допълнителен географски критерий, който да изравни привлекателността на инвестициите в тези региони. Нещо повече с цел сближаване на изостаналите региони се настоява те да получат приоритетно финансиране, като се отчете фактът, че при други равни условия инвестициите в по-бедните райони имат потенциала да генерират по-висока добавена стойност. Според председателя на регионалната комисия в Европейския парламент Искра Михайлова при този нов инструмент не е възможно да бъде спазен географския принцип, защото водещ е частният интерес. Целта е да се финансират икономически устойчиви проекти, които ще доведат до растеж, каза Михайлова. Освен държавни проекти, по плана "Юнкер" ще бъдат финансирани и инвестиционни платформи на частни инвеститори на национално, регионално или отраслово равнище, предвижда регламентът. Приоритетни сектори Спор има и по отношение на секторите за инвестициите. Засега приоритетни са най-вече широколентовите и енергийните мрежи, както и транспортната инфраструктура, по-специално в промишлените центрове, образованието, научните изследвания и иновациите, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност.Унгария, Португалия, Испания
ViaExpo