България чака разрешение от "Газпром" за внос на чужд газ през транзита

България чака разрешение от
Публикувана на: 23/11/2015|04:11; Източник: mediapool.bg; Категория: Енергийна ефективност и възобновяема енергия
България чака разрешение от
Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е поискал от руския доставчик "Газпром експорт" да разреши да се ползва част от капацитета на сегашната транзитна газова връзка до Гърция за внасяне на газ от други държави. Това съобщи изпълнителният директор на българската компания Георги Гегов пред журналисти в понеделник. Той участва в дискусия, посветена на газовата диверсификация на страната, организирана от Българската федерацията на индустриалните консуматори на енергия. На форума стана ясно, че дъщерната на "Газ дьо Франс" – "Енджи" (Engie), и американската "Шениър" (Cheniere) искат да внасят у нас природен газ, но досега са имали проблеми с достъпа до мрежата, управлявана от "Булгартрансгаз". Шефът на енергийния регулатор Иван Иванов обаче увери, че тези проблеми са решени и от началото на 2016 г. няма да има пречки пред вноса на различен от руския природен газ. В момента на газпромовското гориво се падат около 94 на сто от потреблението на газ в България. Останалото количество е от местен добив, но скоро тези количества ще се пренебрежимо малки, заради изчерпването на сегашните находища, каза Иван Иванов. В същото време новите разработвани находища може да започнат да предлагат суровина най-рано след десетина години. За да намали все пак зависимостта си от руски газ, България се е договорила с Гърция за възможността да се внасят количества гориво не само при криза, но и при нормални търговски договори, сключени от други доставчици с директни потребители или газови търговци, обясни Георги Гегов. За да стане това, обаче, през сегашната транзитна връзка до Гърция, а да не се чака новата междусистемна, която ще стане най-рано през 2019 г., страната ни трябва да получи разрешение от "Газпром експорт" да ползва част от капацитета на съществуващата тръба. Причината е, че по силата на дългосрочния договор за доставка у нас и транзит до Гърция, Турция и Македония до 2030 г., страната ни е дала на "Газпром" пълния капацитет на транзитната си мрежа. България има право да ползва само т.нар. свободно прекъсваем капацитет, обясни шефът на "Булгратрансгаз". Именно в рамките на тази възможност газовият оператор се надява да може да се прокара част на вноса от Гърция. Опция за виртуална търговия По думите му, ако "Газпром" разреши, може да доставяме от различни от руската компания търговци до 100 хил. куб. м газ дневно. Това е доста плаха, но все пак някаква стъпка в посока разнообразяване на доставките. Според Гегов може да става дума както за физически, така и за виртуален внос на природен газ през гръцката граница. При физическия става въпрос за обръщане на посоката на движение на газа, а при виртуалния в България ще се ползва руския газ, предназначен за Гърция, а договореният от други доставчици през Гърция ще остава там за сметка на руските количества. Затова и трябва да се съгласува с руската компания измерването на физическите и виртуалните количества, обясни шефът на газовия оператор. Измервателните уреди на точките на българската транзитна мрежа за предаване на обемите към Гърция, Турция и Македония се контролират от "Газпром експорт", според сключения до 2030 г. договор. Вече има конкретен търговски интерес за внос Георги Гегов обясни, че 2-3 компании имат реален интерес да внасят газ у нас през Гърция. Две от тях – "Енджи" и "Шениър", го потвърдиха по време на форума. "Енджи" държи 10 процента от проекта "Северен поток 2" за разширяването на газопровода от руското крайбрежие по дъното на Балтийско море до Северна Германия. "Шениър" пък от февруари 2016 г. започва да доставя американски втечнен газ в Литва, влизайки в директна битка за европейския пазар с "Газпром". Компанията има терминал за втечнен газ в САЩ и в момента е в процес на разширяване на мощностите си. Нейният представител Фредерик Смитс ван Оуен заяви по време на форума, че е готов да преговаря с всеки български клиент, който има желание да внася американски втечнен газ. Той акцентира върху това, че компанията може да осигурява много гъвкави доставки и постоянно следи капацитетите на мрежите и връзките помежду им, за да може да гарантира количествата и с виртуални и суапови сделки. Иван Иванов посочи, че в началото на ноември Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР) е одобрила правила за търговия с природен газ, които позволяват свободен и недискриминационен достъп до мрежата на "Булгартрансгаз" (срещу България имаше доста критики в тази посока от Еврокомисията и дори бе започната наказателна процедура – б.а.). Така всеки участник на пазара ще може да купува от внос или от местен добив необходимите му количества, посочи регулаторният шеф. Той допълни, че е регламентирано и създаването на виртуална търговска точка, което ще повиши ликвидността на газовата търговия. Сделките ще се улеснят и от това, че е решено да се премахне изискването търговците на газ, искащи да внасят суровина у нас, да доказват, че имат налични капацитети в съседните газови мрежи. Борсата за ток ще продава и газ Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков пък коментира пред журналисти, че в момента правителството работи над създаването на сегмент за търговия с природен газ на борсата за електроенергия, която на 8 декември прави прави реален пробен старт и ще заработи ефективно от догодина. Кога обаче ще може да се сключват и газови сделки на борсата за ток той не пожела да се ангажира. По думите му споразумението с норвежкия оператор Норд пул за ползване на неговата платформа за търговия с ток предвижда максимална интеграция на българската борса за ток с европейските и разширяването на дейността й. Включването на газовата търговия е част от тази визия на правителството и когато се разработи, сегашният оператор на борсата за ток ще получи лиценз и за синьото гориво, стана ясно от думите на Станков.
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.