ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Областният управител с инициатива за гроба на Сирак Скитник

Областният управител с инициатива за гроба на Сирак Скитник
Публикувана на: 06/02/2013|05:02; Източник: sedmica.sliven.net; Категория: Управление на отпадъците и рециклиране
На 5 февруари 2013 година областният управител на Сливен Марин Кавръков се поклони в столицата на гроба на сливенския художник Сирак Скитник. Години наред гробът е занемарен и пустее, докато този месец дългогодишната журналистка в БНР Божана Димитрова го намира като местонахождение. Областният управител днес изпрати писмо до заместник – кметът на Столична община Тодор Чобанов /бивш заместник – министър на културата/, в което писмо Марин Кавръков отправя молба за съдействие за привеждането на гроба на художника във вид, достоен за творец от неговата висота. Г-н Кавръков възнамерява на 5 март 2013 година, когато се навършват 70 години от кончината на Сирака да се отслужи заупокойна молитва на гроба му в памет на този именит наш съгражданин. Публикуваме писмото на областния управител за повече информация за Сирак Скитник :„През 2013 година се навършват 130 години от рождението на художника, поета, театрала и критика, и първият директор на Българското радио – Сирак Скитник. За своите приятели и колеги, той е „Вечният пътешественик през красивото и мечтаното”.Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в град Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария, и както казва „ от дете сънувам четки и бои”, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в град София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни–Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с не леката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност” по думите на критика Кирил Кръстев. И до сега се цени неговия призив „Да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него да го освободим от терора на натрапените формули и лични предпочитания. Светът е униформа, изкуство в униформа би било най-голямата творческа трагедия”. Според ценителите на неговата живопис Сирак Скитник е човек на четката, изпреварил с таланта си времето или, че води времето в живописта. Според театралите е изключителен сценограф, декоратор, режисьор и точен критик. В историята на Българското радио, той е определен като първия по време и ненадминат по замах, енергия, нравственост и талант. Сирак Скитник не се изчерпва само в своето време. Той бе един знак на настоящето, но и една стрела към бъдещето, казват неговите съратници.За сливенската културна общественост творчеството и живота на Сирак Скитник е повод за национална гордост, принос и заслуги към богатата история на нашия народ. Затова Сирак Скитник има собствено лице в културната ни памет. Именно това са основанията ни да отдадем почит към талантливата му личност и нравствени добродетели с организиране на национално честване на юбилея му тази година. По този случай е съставен инициативен комитет и програма, в която е предвидено поклонение на гроба с тленните му останки. Още повече, че на 5 март се навършват 70 години от неговата кончина. От архива на Централните Софийски гробища е видно че гроба се намира в парцел № 35; ред № 26; гроб 2 –в съседство от ляво - гробовете на художниците Урумови , а от дясно - тези на Личеви.Посетихме гроба на нашия именит съгражданин и останахме потресени и изумени от безхаберието ни - наследниците на Сирак Скитник. Той тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му- Панайот Тодоров Христов или Сирак Скитник.Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент.Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци. Обръщам се с молба към Вас с дълбокото уверение, че ще ни съдействате да бъде направено необходимото от администрацията на Централните Софийски гробища и бъде почистен, подреден и озеленен гроба и мястото около него. Във връзка с предстоящото поклонение от кончината му на 5 март т.г. е желателно да се постави кръст с името му и това на съпругата му Олга на гроба в съседство.Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка за събиране на финансови средства, с които да се изработи и постави паметна плоча на гроба на Сирак Скитник в навечерието на 130 годишния юбилей от неговото рождение.”
Областният управител с инициатива за гроба на Сирак Скитник
Към цялата новина: http://sedmica.sliven.net/index.php?id=99569