30 години от престъпното мълчание на БКП за аварията в "Чернобил"

30 години от престъпното мълчание на БКП за аварията в
Публикувана на: 26/04/2016|04:04; Източник: mediapool.bg; Категория: Управление на отпадъците и рециклиране
30 години от престъпното мълчание на БКП за аварията в
На 26 април се навършват 30 години от аварията в съветската АЕЦ "Чернобил", която е най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика на ХХ век, припомня във вторник сайтът desebg.com. На 26 април 1986 г. в съветската атомна електроцентрала в "Чернобил", Украинска съветска социалистическа република, се поврежда 4-ти реактор по време на учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия. В резултат се получава взрив, който изхвърля капака на реактора, тежащ 1200 тона, и се стига до изтичане на огромно количество радиоактивни частици в атмосферата. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България. Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно обществото за това, а премълчават аварията на съветска територия. Мълчанието им е едно от най-големите престъпления на комунистическия режим към българската нация и има трагични последствия за цялото българско общество без значение на партийна принадлежност и социален произход. България е на първо място по ефективно облъчване в Европа По степен на замърсяване (без Украйна, Беларус и Русия) България се нарежда на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче е на първо място на Стария континент – това се дължи на скритата информация за тежката авария в СССР от комунистическия режим, което не позволява на населението да вземе най-елементарни предпазни мерки. В подобни кризисни ситуации, когато е застрашено здравето на нацията от ръководителите ѝ се очаква адекватна реакция и навременни мерки. От страна на Тодор Живков в качеството му на ръководител на НРБ – председател на Държавния съвет – такова реакция липсва. Грижа и превантивни мерки обаче са взети от Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО) единствено по отношение на храната и водата на правоимащите от върхушката на БКП, а обществото е оставено да тъне в неведение. Когато още на 26 април 1986 г. вечерта световните информационни агенции дават гласност на атомната авария в България властта премълчава новината за катастрофата. Москва официално мълчи. А Живков, който може с едно телефонно обаждане да се свърже с Москва, дори не си дава сметка, че в този момент той е човекът, който трябва да защити българския народ. Запазването на съветските интереси обаче без съмнение се оказват по-важни. Москва продължава да мълчи и на 27 април. Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април 1986 г. вечерта. Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерския съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво. Стоичков свидетелства пред прокуратурата през 1990 г.: "За Аварията в Чернобилската АЕЦ Министерският съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратно неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г. На 30 април излезе официалното съобщение на съветското правителство, което беше публикувано във в. "Работническо дело". Още на 29 април споделих с председателя на Министерския съвет Георги Атанасов за станалата авария и го информирах, че по линия на Гражданска защита са дадени указания за наблюдение. Предложих му да се проведе съвещание, което се състоя на 4 май. На същото бяха разяснени мерките, които следва да се провеждат от министерствата и председателите на общинските съвети." Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и лаконични и закъснели. Радиоактивният облак достига територията на България около 30 април 1986 г. На 1 май 1986 г. по ирония в София и други големи градове на страната се провежда казионни манифестации за Деня на труда под ръменето на радиоактивен дъжд. На 2 май 1986 г. в София са отложени радиоактивни вещества, колкото за 17 г. На 2 май в района на столицата са отложени такова количество радиоактивни вещества, колкото са се утаили за последните 17 години. За периода 30 април – 2 май 1986 г. радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. На 10 май следва ново правителствено съвещание. "В този период от време аз се обърнах към посланика на СССР Леонид Греков за изпращане на специалист за оказване на помощ. Той ми препоръча да се обърна към съветския Комитет за мирно използване на атомната енергия. Греков ми каза, че ние преувеличаваме опасността от радиационното замърсяване и "шумим" повече отколкото трябва. Отговорих, че като правителство ние сме длъжни да проведем тези мероприятия, които нашите специалисти считат за необходими", признава още Григор Стоичков в показанията си пред държавното обвинение. Той изготвя специален доклад по случая, адресиран до председателя на Държавния съвет Тодор Живков и министъра на народната отбрана Добри Джуров. "Информирах Живков, че има замърсяване и, че сме взели мерки за разместване на зърното, за спиране продажбата на известно количество сирене и производството на ябълков сок. Казаното от мен беше възприето само като една информация без той (Живков - бел.ред.) да вземе отношение", заявява под клетва Стоичков пред прокуратурата. Осъдени за мълчанието на БКП са само Григор Стоичков и Любомир Шиндаров След демократичните промени през 1989 г. Григор Стоичков става един от едва двамата подсъдими за скриването на ядрената авария от българското общество. Другият е главният санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазвавето Любомир Шиндаров, пише във вторник сайтът pametbg.com. Двамата са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България. Съдебният процес срещу тях започва през април 1991 г. Признати са виновни и са осъдени – Стоичков на 3 год