ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Обмислят се фондове за инвестиции в нова ядрена мощност

Обмислят се фондове за инвестиции в нова ядрена мощност
Публикувана на: 15/06/2016|09:06; Източник: mediapool.bg; Категория: Енергийна ефективност и възобновяема енергия
Обмислят се фондове за инвестиции в нова ядрена мощност
Нови механизми за инвестиране и гарантиране на финансирането на строеж на нова ядрена мощност в България смята да предложи в парламента зам.-председателят на енергийната комисия в Народното събрание Валентин Николов от ГЕРБ, който при предишния мандат на правителството на Бойко Борисов бе шеф на АЕЦ „Козлодуй“. Това съобщи той при откриването на традиционната ядрена конференция Булатом“ в сряда край Варна. Според него е възможно средствата от създадения миналото лято Фонд за сигурност на електроенергийната система да служат за гарантиране на държавното участие в бъдещ  проект като VII блок на сегашната ядрена централа, дори и за VIII блок. Така ще се избегне нуждата за гаранция от държавния бюджет, каквато правителството категорично отказва да предостави на проекта и министърът на енергетиката Теменужка Петкова отново посочи в сряда, че такава няма да има. В момента във фонда за енергийна сигурност, който компенсира разликите в пазарните и гарантираните цени на слънчевите и вятърните централи, както и когенерациите и ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“, постъпват 5 процента от приходите от продажби на всички електроцентрали. От миналата седмица това бяха принудени да правят и операторите на газовата и електропреносната мрежи - „Булгартрансгаз“ и „Електроенергийният системен оператор“. Там влизат и парите от търговията с парникови газове. За петте месеца работа миналата година в него влязоха близо 190 млн. лв. които се превеждат на НЕК за ценовите разлики. Според Николов обаче сумите ще растат с поскъпването на въглеродните емисии заради новите изисквания на Парижкото споразумение за намаляването им в световен мащаб със 70 процента. След изтичането на дългосрочните договори за изкупуване на зеления ток и от двете т.нар. американски централи след 10-15 години и спирането на компенсационния механизъм, парите от фонда може да се насочат за гарантиране на българското участие в нова ядрена мощност, обясни Николов. По думите му от такава държавата ни неминуемо ще има нужда въпреки удължаването на живота на V и VI блок, по което в момента работи ядрената централа и изчисленията сочат, че те може да работят още 30 години. Събраните пари във фонда може да се прибавят като гаранции за 51 на сто българско участие в проекта за седми блок заедно с избраната площадка за изграждане на бъдещата ядрена мощност и направените към момента инвестиции в предпроектни проучвания и лицензионни режими, каза депутатът от ГЕРБ. Друг вариант за финансиране на нова ядрена мощност у нас е приходите, които в момента АЕЦ „Козлодуй“ получава от продажбата на електроенергия за покриване на технологичните загуби при преноса, да се заделят в отделен фонд. В момента цената на този вид енергия се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране и е 30 лв./МВтч, но след либерализацията на пазара – евентуално от следващата година, тази тарифа ще се определя от борсата за ток. Това означава, че ще скочи поне двойно, тъй като средните пазарни цени на тока в момента са около 60 лв./МВтч. Така приходи от около 240 млн. лв. годишно за около 4 тераватчаса технологични загуби може още от следващата година да се заделят за бъдещ реактор, стана ясно от думите на Николов. „Дори още днес Министерският съвет да вземе решение за изграждане на нова ядрена мощност, реализацията на проекта ще отнеме поне десет години и нищо не пречи двата процеса по преговори с потенциален инвеститор за 49 на сто и осигуряване на финансиране за българското участие да вървят отсега паралелно“, каза Валентин Николов. Ние при всички случаи трябва да имаме разработен и готов проект за ядрен реактор, защото заради новите климатични изисквания ще се наложи предсрочно извеждане на въглищни централи преди изтичането на проектната им мощност. „Правителството ясно е заявило, че ще работи за нова ядрена мощност, но в ясни параметри. Най-важното условие е да не се ангажира бюджетът с държавна гаранция, да има стратегически инвеститор, да няма дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията и да не се миксира цената на тока от V и VI с тази от бъдещия VII блок“, каза енергийният министър Теменужка Петкова. За изграждането на седми блок в момента се водят преговори с китайски инвеститор, който правителството не желае да назове, но неофициално се твърди, че е  "Стейт Нюклиър Пауър Технолоджи Корпорейшън" (State Nuclear Power Technology Corporation – SNPTC), която държи китайския ядрен бизнес. Твърди се, че компанията иска фиксирани цени на тока, образувани след смесване на сегашната евтина енергия от двата работещи блока и от бъдещия. Според Петкова обаче това няма да се случи. Тя не се ангажира с период, в който ще има яснота по интереса на китайците и водените с тях преговори. Коментира само, че „пътят, по който ще реализираме своите намерения, ще мине през различни фази и варианти при спазване на приоритетите ни. „След като се види визията на потенциалните партньори, ще се обсъди всичко с колегите от парламента“, допълни тя и призна, че макар правителството да е склонно на разговори с всеки потенциален вложител в VII блок, на практика се разговаря по въпроса само с китайците. Инвестицията в нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“ се изчислява на над 5 млрд. долара по технологията АР-1000 на американската „Уестингхаус“, каквито все още са намеренията на правителството. В ядрените среди обаче се обсъжда и възможност на определената за нов реактор площадка в Козлодуй“ да се инсталира произведеният реактор за нуждите на спрения проект АЕЦ „Белене“. По него до края на юни 2016 г. се чака да бъде обявено решението на арбитражния съд в Париж по исковете, заведени от руската „Атомстройекспорт“ и „Националната електрическа компания един срещу друг за свършеното по проекта. Очакванията са да бъдат уважени претенциите на двете страни, но след прихващанията от иска на НЕК все пак огромните плащания за поръчания, произведен, но неплатен реактор за АЕЦ „Белене“ да са за българска сметка.    „Да изчакаме решението на този сложен арбитраж, който е на финалната си права“, каза Петкова в отговор  на журналистически въпроси за действията, които ще предприеме българската държава след произнасянето на съда в Париж. „Ще се запознаем с него и ще се ана
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.