Покажи Страниците

Иск за "стотици милиони евро" заведе ЧЕЗ срещу България

Иск за
Публикувана на13/07/2016|01:07; Източник: mediapool.bg; Категория: Соларна енергия
Иск за
Още едно арбитражно дело за "няколко стотици милиони евро" срещу България е заведено от чешката енергийна група ЧЕЗ, която се опитва по този начин да защити инвестициите си у нас. Така вече и трите електроразпределителни предприятия у нас съдят държавата заради това, че не е осигурила подходящия климат за запазване на вложенията. Първият подобен иск бе заведен през лятото на 2014 г. от австрийската ЕВН, който доставя ток в Югоизточна България, и претенцията е за над 1 млрд. евро заради претърпени щети от определяните от енергийния регулатор цени за бита, както и за дължими от НЕК суми за задължителното изкупуване от електроразпределителното дружество на енергията от възобновяеми източници. Жалбата на "Енерго-Про", обслужваща Североизточна България, бе внесена през юни 2015 г. и е за 54 млн. евро компенсации от ценови решения в периода 2012-2014 г. От ЧЕЗ, работеща в Западна България, още миналия ноември обявиха, че ще съдят България за "стотици милиони евро". Тогава групата е изпратила до българското правителство един вид предупреждение, предхождащо жалбата, с което е поискала решение на спора по взаимно съгласие, запазвайки си правото за инвестиционен арбитраж. Българската страна обаче не се е възползвала от тази възможност до този момент, става ясно от съобщението на чешката компания, публикувано във вторник. Затова и от ЧЕЗ са стартирали международен инвестиционен арбитраж срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове - ICSID, към Световната банка, информира говорителят на фирмата Барбора Пулпанова. Там са заведени и другите два иска на ЕВН и "Енерго-Про", които са в различни фази на изслушвания на аргументите на двете страни. Чешката енергийна група е решила да предприеме тази стъпка след редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността на ЧЕЗ в България и в дългосрочен план поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява, се казва още в съобщението до медиите. "Подготвени сме да защитим нашите инвестиции по всички възможни начини, а арбитражът е следващата логична стъпка", пояснява Иво Хлавач, шеф на дивизията за външни връзки и регулация на ЧЕЗ, цитиран в съобщението. ЧЕЗ стъпи на българския енергиен пазар в края на 2004 г., когато спечели процедурата за приватизацията на 67 на сто от трите електроразпределителни предприятия – София-град, София-област и Плевен, плащайки 281.5 млн. евро за мажоритарния пакет. След това дружествата бяха преструктурирани, а останалите държавни акции в електрозапределителното и електроснабдителното дружество на ЧЕЗ бяха продадени през борсата. Компанията неведнъж е била обект на политически атаки у нас, като дори през февруари 2013 г., в условията на граждански протести срещу цените на тока, енергийният регулатор под пряката диктовка на премиера Бойко Борисов започна процедура за отнемане на лиценза на компанията с изсмукани от пръстите мотиви за нарушения на обществени поръчки и възлагането им на свързани с компанията майка фирми, които обаче увиснаха и процедурата по отнемане на лиценза на ЧЕЗ бе прекратена. През март 2014 г. Комисията за енергийно и водно регулиране отново атакува ЧЕЗ, този път в компанията и на ЕВН и "Енерго-Про", като започна процедура по отнемане на лицензите и на трите компании заради задържани от тях дължими плащания към държавната НЕК с мотива, че самата НЕК не си погасява задълженията за купен ток от възобновяеми енергийни източници. При осъждания на България и по трите арбитражни дела, дължимите суми на чужди инвеститори може да се доближат до 2 млрд. евро, след като преди по-малко от месец държавната НЕК бе осъдена в арбитража в Женева да плати 550 млн. евро за произведено ядрено оборудване за спрения проект за строеж на АЕЦ "Белене", плюс 70 млн. евро съдебни разходи и компенсации и ежедневна лихва от 167 хил. евро при забавяне на погасяване на задължението. И ако в случая с АЕЦ "Белене" засегната е НЕК, но успокоението на управляващите е, че срещу присъдената сума НЕК ще получи активи, които ще се вкарат в счетоводните баланси, то при осъждане на България като държава не е ясно как ще се платят колосалните суми, претендирани от трите ЕРП, при постигнат бюджетен дълг от близо 27 млрд. лева или 29 на ста от БВП, по данни към 31 май 2016 г.
ViaExpo