ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Устремени към “зеленото“ бъдеще, се спънахме в енергийната си реалност

Устремени към “зеленото“ бъдеще, се спънахме в енергийната си реалност
Публикувана на: 11/04/2013|08:04; Източник: mediapool.bg; Категория: Енергийна ефективност и възобновяема енергия
Устремени към “зеленото“ бъдеще, се спънахме в енергийната си реалност
Кризата в българската енергетика бе предизвестена и заложена не само в модела на прехода, но и в качеството на реакциите на публично и корпоративно равнище. И логичното се случва – нереформираната ни енергетика пое по пътя на “Кремиковци“ и на другите “светли“ примери на прехода. Времето за нейното реформиране бе в значителна степен пропиляно в пазене на статуквото и властта. Въпрос на време е да влезнем в последно действие - приватизация. От действията ни днес ще зависи бъдещето на българската икономика и развитие в следващите десетилетия. Негативните ефекти трудно могат да бъдат ограничено само до енергетиката. Извън съмнение е, че те ще “прелеят“ в реалния и банковия сектор. Част от проблемите са заложени и в огромните кредитни дупки в стари и нови проекти за АЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ, прогресиращата обезценка на активите в енергийния сектор и най-вече липсата на реална и реалистична стратегия за изход от ситуацията. Другата част е в енергийния парадокс в България при който лесното решение – увеличаването на цените е невъзможно и пагубно. То ще доведе до още по-голям спад на потреблението и приходите – дори под сегашните субминимални равнища – което само ще влоши състоянието на отрасъла. Да не говорим, че ще изведе хората на улицата и този път протестите могат да не бъдат мирни. Ножицата между това, което потребителите могат максимално да платят, и това, което енергийните дружества минимално очакват като цени, не може да се преодолее чрез обичайния регулаторен или административен процес. Изходът е неминуемо драматичен - в пряк и преносен смисъл. В анализа си, посветен на състоянието на българската енергетика, професор Булат Нигматулин отбелязва, че цената на електрическата енергия у нас е преминала критичните нива на търпимост като процент от доходите на населението. Претегленапрез паритета на покупателна способност за индустриалните потребители токът у нас е най-скъп в ЕС, което блокира развитието на икономиката ни и енергийното потребление. Преди да се повишават цени трябва да премахнат “тлъстините“ по веригата на добавената стойност на електрическата енергия чрез оптимизация на дейностите, свиване и преструктуриране на разходите, инвестиции в по-висока ефективност и разширяване на възможностите за износ. Освен заложените мини в Хидровъзела “Цанков Камък“ и особено АЕЦ “Белене“, нарастващо негативна роля играят и външни фактори, сред които се открояват европолитиките в сферата на климатичните промени, емисиите и зелените енергия, които са “дълги“ на визия и идеализъм, но „къси“ на разчети и прагматизъм. Все по-очевидна става нуждата от изграждането на своеобразен защитен филтър срещу решенията на брюкселската бюрокрация, които могат да доведат до дезинтеграцията на Съюза. Особено след начина по който бе “разрешена“ кризата в Кипър или в еврозоната. Това не е въпрос само на интелектуални терзания. Евромахмурлукът ни изправя пред стена от неочаквани ефекти, които са на път да разпространят заразата отвъд енергетиката към реалния и банковия сектор. А там нещата могат да придобият истински драматичен характер. Краят на играта с климатичните промени Нашите политици от всякакъв цвят прегърнаха като млад комсомолец мантрата "20:20:20". В добрите традиции започнахме да се надпреварваме в дисциплината "кой по-по-най“. Преизпълнихме плана с над 2000 МВт вятърни, слънчеви и други ВЕИ мощности, като нищожна част от тях са инсталирани на покривите на индивидуални жилища. Общото потребление в страната падна до равнища, които изискват товар под 2500 МВт. Подобно съотношение между потребление /товар/ и ВЕИ мощности няма никъде в Европа. То изключва решения с консенсусен или взаимно характер, още по-малко “меки“ такива. Никой не прочете дребния шрифт на тези “зелени“ ура-политики – а именно, че мантрата “20:20:20“ ще струва в добрия вариант 210 милиарда евро годишно на страните членки. А ако, не дай боже, се прицелим още по нависоко - към 30% дял - “удоволствието“ ще ни струва 450 милиарда евро – или близо 3% от БВП на Евросъюза. В същото време нетните икономически ползи, изчислени от един от водещите икономисти по климатични промени Ричард Тол през стойността на щетите, които подобни политики ни помагат да избегнем, отнесени към спестени тонове въглеродни емисии, е едва 7.5 милиарда евро. Да речем, че това е стратегическа инвестиция, направена в името на глобалната екосигурност, която днешните поколения плащат в името на благодарните бъдещи поколения. Като ползва един от известните климатични икономически модели за оценка на въздействие „RICE“, Тол изчислява, че въпреки огромните средства, които бихме вложили до края на този век – умножен брой на годините до края на века по 210 милиарда евро със съответния инфлационен индекс, ще можем да се надяваме на намаление на глобалната температура на въздуха с под 0.05 градуса по Целзий. Това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ефектът от всички наши усилия е нулев до незабележим, а моралните и икономически императиви остават неубедителни за размера на саможертвата, която се изисква. В поредица от нови изследвания се потвърждават част от тезите, които за пръв път излязоха в публичното пространство преди три години около разменените емейли по т.нар. Климатгейт. Още тогава се породиха съмнения относно обективността на изводите за катастрофални развития и ползата от моделирането на процеси в една толкова инерционна система като климата- с твърде усложнена, но не еднозначна връзка между равнището на замърсяване с парникови емисии и температурните промени. Преди три години тези съмнения бяха смятани за маргинални. Днес се считат за основателни, което идва да обясни тенденцията към преосмисляне на “слепите“ европейски екополитики. В повечето страни на ЕС е в ход процес на десакрализацията на климатичните политики. Въпреки протестите на екодвижения и лобистки групи, повечето правителства са принудени, под натиска на продължаващата и задълбочаваща се криза, да преосмислят и ограничат безконтролното и неефективно наливане на субсидии в “зелена енергия“ и неясни екоцели, в това число и във ВЕИ. “Фосилизираните“ ВЕИ Липсата на здравословна конкуренция и пазарна среда “фосилизира“ възобн
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.