ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Проектът АЕЦ "Белене“ по значимост и влияние върху геополитическата ориентация на България има тежест, сравнима само с членството в НАТО и ЕС. Ангажираните ресурси в тази битка са в състояние не само да свалят един министър, но и цяло правителство. Но не толкова заради геополитическата компонента - макар и важна, тя не е незабавно консумируема. А заради отражението върху текущото и бъдещо състояние на енергетика, върху бъдещето на политическия процес и на управляващия олигархично-бюрократичен модел. Дори без да навлиза в активна фаза, АЕЦ "Белене" изправи НЕК и БЕХ пред критично състояние да обслужват "малките" кредити. Идеята на премиера, че държавата може да "налива" пари в енергетиката е несъстоятелна - първо, защото ги няма, второ, защото ще бъде държавна помощ и трето, защото силови или извънпазарни интервенции могат да дестабилизират цялата енергийна система. Има дълъг списък от рискове, свързани с проекта АЕЦ "Белене“, много от които са разглеждани в различни анализи. Малко изследвани са рисковете за макроикономическата и финансова стабилност на страната. А това е тема с нарастващо значение. Рязък ръст на външния дълг Няма съмнение, че новата ядрена мощност ще увеличи рязко равнището на външния дълг на страната във време на задълбочаваща се световна финансова криза и нарастващи плащания при обслужване на въшни задължения, трудности при привличане на чуждестранни инвестиции и отсъствие на "дълги" инвестиционни пари – необходими за кредитиране на икономически растеж и балансиране на бюджета. Основният аргумент на привържениците на новата ядрена мощност, че това е частен корпоративен дълг без отношение към условията за кредитиране на публичния и останалия частен сектор. Това е преднамерена опасна заблуда, тъй като условията на кредитиране и кредитния рейтинг на страната и на частните предприятия са взаимно свързани. България има над 90% съотношение на общия брутен външен дълг към БВП при стагнираща икономика. Има икономики, за които тези нива не са критично, но за българската икономика с валутен борд, без привилегията на страна от Еврозоната и нискотехнологична структура на износа и ниски равнища пораждат ликвидни проблеми. Това ни поставя в рисковата зона и под наблюдение като страна с потенциално проблемни публични и частни финанси. Широко рекламираното отражение на проекта върху другите отрасли и региони е твърде хиперболизиран. Дори и да се разкрият 12000 работни места, то стойността на всяко едно ще бъде над 1 милион лева!? Няма офсетна програма и насрещни бизнес ползи към Русия. Когато равнището на частния външен дълг стигне и надмине 90%, което се счита за критичен праг), пазарите веднага втърдяват условията на финансиране и на правителството. Външните кредитори гледат съвкупната способност на икономика да генерира приходи и да влиза в нов дълг. Само частния сектор генерира добавена стойност, от която се плащат данъци и обслужват кредити. От данъците пък се плаща суверенния дълг. Именно дълговата "макрорамка" обяснява защо рекордно ниските равнища на публичния дълг не преливат автоматично в ниски лихви по кредитите за фирми и граждани. Прогнозите за рисковите спредове на държавни облигации над германските бундове не са утешителни, особено в контекста на предстоящите плащания по държавния дълг и условията за емитиране на нов дълг през следващата година. Заплаха за финансовата ни стабилност България има над 34 милиарда евро брутен външен дълг. Увеличение от 8 милиарда евро означава явна беда при дълъг срок за окончателно завършване на проекта – най-малко 8 години – т.е. период, в който не могат да се генерират приходи. Освен това точката за равновесие при възвращаемостта се отдалечава отвъд 30 години от датата на строителството. При текущите равнища едно увеличение от 20% на целия размер на външния дълг на България ще бъде фатално за валутния борд и финансовата стабилност. Икономическата и финансова гравитация не могат да се отменят чрез референдум. Няма никакви гаранции за реализацията на електрическата енергия и приходите – офтейк споразумения или предварителни дългосрочни договори за продажба. Свидетели сме на почти мистичното упование, че произведената електрическата енергия от АЕЦ “Белене” ще бъде с конкурента цена, т.е. някак си ще се продаде. С подобна вяра човек може да отиде на църква, но не и в банка, за да получи кредит. HSBC няма право на никаква друга, освен негативна оценка, ако не разполагат с твърд репер за приходите, а работят в сферата на бъдещи вероятностни събития. Мултипликацията на вероятности не ражда по-голяма сигурност. При рязко спадащи равнища на чуждестранните инвестиции в страната, и несигурни прогнози за очакваните нива на икономическия растеж, АЕЦ "Белене“ може да изиграе ролята на вакуумна кредитна бомба, която рязко да влоши условията за кредитиране в икономиката, особено в частния сектор и то в епицентъра на най-дълбоката след Втората световна война криза. В допълнение ще ограничи кредитирането на потреблението, в това число и личното. Нарушената макрофинансовата стабилност лесно може да влезне в низходяща спирала като повлече след себе си стопански фалити и социално напрежение, доколкото ползите от проекта като АЕЦ "Белене“ се консумират от ограничен кръг общини, фирми и заети и са разтеглени във времето, а щетите от сривовете в доверие и стабилност се социализират бързо и в най-широки граници. Докато България има алтернатива на АЕЦ "Белене“, то няма алтернатива на макроикономическата и финансова стабилност. Тук класическият аргумент, че обезпеченията по тези корпоративни кредити са частни, а не публични активи, е слабо утешение в условията на криза – където важните показатели за резистентност и оцеляемост са текущите краткосрочни съотношения между активи и пасиви и коефициентите на ликвидност. Проблемите в еврозоната отдалечават не само нашето членство в нея (това е по-малката беда), но и надеждите, че присъединяването ни ще облекчи обслужването на текущи и ще позволи влизане в по-високи равнища на публичен и частен дълг. Опасните политически инвестиции в публичния сектор “Грешните” или политическите инвестиции в държавния частен сектор са най-опасните, защото отговорността в публичния сектор е размита. Докато в частния сектор управители и собственици рискуват личните си средства, фалират и подле