ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Лалугер (Spermophilus citellus)

Лалугер (Spermophilus citellus)
Публикувана на: 01/08/2013|05:08; Източник: ecomedia.bg; Категория: Енергийна ефективност и възобновяема енергия

Какво знаете за лалугерите, освен, че са сладки гризачи?

Лалугерът е гризач от семейство Sciuridae (Катерицови). Той води наземен начин на живот, за разлика от обикновената катерица, която се катери по дърветата. Всъщност буквалният превод от английски на думата „лалугер“ е „земна катерица“.

Дължината на тялото на Spermophilus citellus достига 20 см, а на опашката до 70 мм. Лалугерът тежи между 200 и 400 гр. Козината му е в светло кафяви тонове. Отличителен белег са малките му прилепнали ушички, които са дори трудно забележими. Това неслучайно е така. Малките уши позволяват на Spermophilus citellus да рови дупки в земята и да се крие в тях, без да му пречат. Друго интересно приспособление на гризача е дебелата му опашка, която му позволява да стои в изправено на задните си крака положение. Тя е стабилна опора. Това е и позата, в която често може да видите един лалугер.

Лалугерът е разпространен на Балканския полуостров, Среднодунавската низина, Молдова, Чехия, Австрия. Лалугерът се среща и в България, в почти цялата страна, основно в равнините. Често го бъркат с невестулката, която има подобно поведение. Но невестулката има кафяв гръб и бяло коремче и е хищник от семейство Порове, а и лалугерът е по-едър.

Spermophilus citellus е активен денем. Живее в колонии от няколко до стотици индивиди. Така те се защитават един друг. Когато се хранят лалугерите имат интересно защитно поведение. Един лалугер се храни, а два други са се изправили пред него и наблюдават за опасност, след това се сменят. Ако наближава опасност, се предупреждават един друг и се скриват в дупки, които сами са изкопали през деня.

Хранят се с житни култури, различни треви и семена. Често хората ги възприемат като вредители, тъй като обичат да похапват семената на житни растения. Зимните месеци изпадат в зимен сън – хибернация. Хибернацията е поведенческа и физиологична адаптация на преживяване на неблагоприятни условия. Лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията натрупана под формата на тлъстини, затова през лятото и ранната есен те се хранят активно. В България зимният сън трае около 6 - 7 месеца (от септември - октомври до началотo на март). Неговата продължителност зависи от климатичните условия и надморската височина. Първи в зимен сън изпадат старите мъжки, последвани от нераждалите женски. Последни лягат раждалите женски и тазгодишните малки. Когато лягат в зимен сън лалугерите правят специални дупки. Случва се при много горещи и сухи летни месеци лалугерите да изпаднат в летен сън, който след това без прекъсване да премине в зимен.

Spermophilus citellus навлиза в размножителен период веднага след като излезе от зимен сън. Бременността трае около 28 дни, а малките, които се раждат, са между 5 и 8 на брой. Първият месец го прекарват в дупките, на сигурно.

Лалугерът е плячка за много хищници, особено птици – орли, соколи. Както вече споменах, понякога хората го възприемат като вредител по нивите си, поради което често става и тяхна жертва. 

 

Лалугер (Spermophilus citellus)
Към цялата новина: http://www.ecomedia.bg/wild/fauna/article/10305
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.