Покажи Страниците

Зеленото означава спиране на икономическия растеж

Зеленото означава спиране на икономическия растеж
Публикувана на28/01/2014|01:01; Източник: mediapool.bg; Категория: Соларна енергия
Зеленото означава спиране на икономическия растеж
Европейските правителства наляха десетки милиарди евро в алтернативи на изкопаемите горива. Сега обаче прословутите със своето екологично мислене европейци се разяждат от мисълта, че техният континент може да бъде чист или конкурентоспособен, като установяват, че е все по-трудно да бъде и двете. В сряда миналата седмица, с публикуването на нов енергиен дневен ред, Европа отново се опитва да намери баланс между амбициозни екологични цели и все по-ясното осъзнаване, че евтината и изобилна енергия поддържа икономическия растеж. Европейската комисия публикува енергийната си стратегия за следващото десетилетие и половина на фона на чуващите се безпокойства, които се изказват на все по-висок глас, че енергийната политика на Европа заплашва нейната икономика. Най-новият и най-силен глас е на германския "суперминистър" Зигмар Габриел, който отговаря за икономиката и енергетиката. Той предупреди на енергийна конференция миналата седмица, че Германия просто не може да продължи да плаща цената на субсидиите за възобновяеми енергийни източници, които са 32 милиарда долара годишно и са крайъгълният камък в планирания амбициозен преход към по-чисти източници на енергия в Германия. Цените на електроенергията в страната, както за домакинствата, така и за промишлеността, са сред най-високите в Европа. "Трябва да направим така, че да обвържем енергийния преход с икономическия успех или най-малкото да не излагаме последния на опасност", каза Габриел. И не само той е на това мнение. Британски политици начело с премиера Дейвид Камерън се надигнаха срещу плановете на Европейската комисия да регулира хидравличния фракинг в съюза. Полските лидери също подложиха на остри критики климатичната политика на ЕС, която според тях е рестриктивна и може да спъне шепата европейски страни, които съумяха да останат незасегнати от икономическата криза. Корпоративните гиганти също имаха своя принос, макар и с користни цели. Лакшми Митал, главният изпълнителен директор на ArcelorMittal, най-голямата стоманодобивна компания в света, предупреди от страниците на вестник "Файненшъл таймс", че скъпата енергия и свръхамбициозните планове за намаляване на вредните емисии ще деиндустриализират континента. Новата европейска енергийна стратегия е замислена като спойка между поставените енергийни и климатични цели до 2020 г. и дългосрочните до 2050-а, които включват съкращаване на емисиите на парникови газове с около 90% в сравнение с равнищата от 1990 година. Очакваната с нетърпение енергийна стратегия до 2030 г. обаче няма да бъде просто междинна станция между тези цели. Вместо това, в момент когато Европа се олюлява от последиците от Голямата рецесия, запазващата се на високо равнище безработица и намаляващата конкурентоспособност, както и от изкушаващото възстановяване на САЩ, в което водеща роля има енергетиката, се очаква стратегията да намали ангажимента на Европа за още по-чиста и зелена политика, поне в средносрочен план (б. пр.: Европейската комисия всъщност предложи по-високи цели за съкращаване на парниковите емисии и повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 2030 г. спрямо 2020 година). В действителност от самото начало на бума на шистовия газ в САЩ, който доведе до пресищане на вътрешния пазар, Европа се мъчи да остави екологичната и икономическата си политика, насочени в същата посока. Евтините американски въглища, заменени от природния газ, изместиха през последните две години скъпия природен газ в Европа. Това на свой ред доведе до увеличаване на парниковите емисии на континента, в момент когато САЩ станаха екологично по-чисти. Предизвикателството, пред което сега са изправени европейските политици, е да измислят как да разсеят безпокойствата, че съсредоточаването им върху екологията ще попречи на икономическото възстановяване, и едновременно с това да продължат да изпращат сигнали на пазарите, че Европа подкрепя чистата енергия и е ангажирана с амбициозни съкращения на парниковите си емисии. Представители на Европейския съюз признават, че сегашният икономически климат е оформил до голяма степен дебата за стратегията до 2030 година. "Никой не иска да убива икономиката", заяви един от тях пред "Форин полиси". В същото време, казват те, безпокойствата, че европейската енергийна политика задушава икономиката, са преувеличени. Малко икономически сектори наистина са енергоемки, подобно на големите стоманодобивни компании или циментопроизводители. По-скоро неочакваното изобилие от евтина енергия в САЩ кара европейците да кършат ръце. "Да, конкурентните недостатъци са очевиден факт. На мен обаче ми се струва, че повечето от причините за тези недостатъци са извън Европа, а именно евтината енергия в САЩ и евтината работна ръка в Азия", казва Тим Бурсма, енергиен анализатор в Brookings Institution. Вместо да се отказва от целите си в областта на климата и чистата енергия в преследване на енергийна революция в американски стил, Европа трябва да признае, че голяма част от факторите, от които зависи икономическата конкурентоспособност, са извън неин контрол. Освен това Старият континент трябва да се съсредоточи върху намирането на конкурентно предимство за своите производства там, където има възможност, допълва Бурсма. Разликата между САЩ и Европа става кристално ясна, когато човек погледне цените на електроенергията, било то за битовите потребители или за промишлеността. Средната цена на един киловат/час ток за домакинствата в САЩ се повиши от 11,7 цента през 2011 г. на 12,2 цента през 2013 година. Средната цена на един киловат/час в 28-те страни от Европейския съюз се увеличи от 24 цента през 2011 на 27 цента миналата година. Цените за бизнеса са също толкова солени. Американските промишлени предприятия са плащали средно по 6,9 цента за киловат/час ток миналата година, горе-долу толкова, колкото и две години по-рано. Европейските фирми пък дават по 16 цента за киловат/час - увеличение от близо 10% през последните две години. Тези средни стойности прикриват някои големи разлики между отделните държави с допълнителни последици за икономическото възстановяване. Испанските домакинства плащат по около 30 цента за киловат/час, но това все така не е достатъчно за покриване на разходите. Испанските производители на електроенергия получават разликата от държавата. В резултат затрупаното от дългове испанско правителство е принудено да дава още милиарди долари, което прави още по-трудна задачата на ст
ViaExpo