Агресивността на Кремъл застигна и България

Агресивността на Кремъл застигна и България
Публикувана на: 10/10/2014|05:10; Източник: mediapool.bg; Категория: Енергийна ефективност и възобновяема енергия
Агресивността на Кремъл застигна и България
Туитърската акция на Рогозин и последвалото развитие в изказването на говорителя на МИД (външното министерство на Русия -бел.ред.), освен да окажат натиск в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика. Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока. Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата - политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток не сработи. "Южен поток" е блокиран. Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят "червените линии" на своите интереси и да изолират "анти-руските" - в тълкуването на Москва - политически фактори - президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ. Целта е ясна - коалиция тип "Южен поток". Посланието е - или ще си запазим влиянието си в България, или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа. От моята практика знам, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта, от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се учудвайте, ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за"предателствата" на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено неспокосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да ударят "рамо" на "Южен поток". Няма смисъл да обръщаме прекалено внимание, защото се губи ценна обществена енергия. Не си струва да реагираме на недостойните обвръзки на миналите заслуги на Русия със сегашните "дългове" на съвременна България. Но спокойно трябва да отстоим своето право на различие и идентичност. Тезата за "неблагодарните" българи не е нова, но досега не е изразявана с подобна арогантност. Като посланик в Москва винаги съм защитавал схващането си, че признателността на България към тогавашните руски, украински, финландски, румънски войни и техните генерали не подлежи на съмнение или уговорки. Съвременните руснаци и българи заедно трябва да бъдат в равна степен признателни към предците си. Но съвременниците не дължат нищо един на друг за миналото, а само за това, което са направили в настоящето. Всяко поколение изгражда своите мостове на общуване, по които текат признателност и уважение. Ако колегите в МИД не разбират това - толкова по-зле. Това не е урок, който се учи в късни години. Не случайно в България не съществува спор относно признателността ни към Русия за освобождаването ни в резултат на руско-турската война. Погледнато в материален аспект - веднага след войната сме си платили за това, че са ни освободили. Погледнато в духовен план - признателност има и ще има - независимо от вековете и правителствата. Затова тихо и безшумно се грижим да съхраним паметта за великото дело на тези знайни и незнайни воини и генерали, дошли да ни освободят. Докато в самата Русия много паметници на нашите общи герои се рушат, тънат в забвение или се премахват, като паметника на генерал Скобелев в Москва. Съвременните поколения руски граждани могат само да се поучат от начина, по който се грижим за паметта на руските войни у нас. Така че и тук ако има признателност, то тя не е към съвременното поколения управленци в Русия. Лошото на историята е, че тя съхранява и примери за предателства към България от страна на Русия. Българският народ няма причина да бъде "признателен" на Русия за действията и при Александър Трети, при Ленин и Сталин, и през целия период на Съветския съюз. Най-вече защото вместо да се интегрираме с европейските политически и икономически ценности сме били принудени да съучастваме в роден в Русия проект за глобална доминация, какъвто беше "световната социалистическата система". И това без да имаме право на избор, с хиляди жертви и с цената на обезглавяване на интелектуалния и политически елит на българската нация. Всеизвестен факт е, че няма загинал съветски войник на българска територия при нахлуването на Съветската армия, но има много българи, загинали в резултат на прякото ръководство на репресиите в България, дейността на отрядите СМЕРШ и партийните комисари изпратени от Москва. И в тази сметка пасивите са за наследниците на съветския тип политика в лицето на Дмитрий Рогозин и говорителя на МИД, който се възмущават от интервюто на българския президент. А той не казал нищо повече от общата констатация на цяла Европа, че Русия на Путин е агресивна страна, която не уважава своите партньори и техните интереси. Не случайно в някои страни от постсъветското пространство отправят искове към наследника на Съветския съюз - Русия - за обезщетения и компенсации за щети в резултат наложената със сила съветска система. В България, именно защото сме мъдър и почтен народ, предпочетохме да замълчим по темата и да гледаме напред. Замълчахме и по-много други теми - като ликвидационната квота от СИВ, която бе експроприирана от Русия, регулярните "санкции" срещу българския износ на стоки и услуги, в резултат на които днес сме на дъното по износ в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. И днес продължаваме да гледаме общата картина и мълчим по редица факти и обстоятелства от двустранните отношения, по който на практика не съществува равноправие и партньорство. Всяко поколение допълва своята страничка в историята на българо- руските отношения. Днешното не е изключение. Но отношенията между нашите народи не се свеждат само до интересите на група олигарси около президента Путин в един или няколко проекта в енергетиката. Ако днешна Русия посяга от най-близките си братя и сестри в Украйна, ако тя всекидневно се ангажира с агресивни думи и действия спрямо други нейни близки страни и народи, с които доскоро са съжителствали в рамките на една страна или система, какви изводи да си направим в България? Не Русия, а България де
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.