Монументът символ на комунизма пред НДК отива за скрап

Монументът символ на комунизма пред НДК отива за скрап
Публикувана на: 06/08/2012|02:08; Източник: mediapool.bg; Категория: Управление на отпадъците и рециклиране
Монументът символ на комунизма пред НДК отива за скрап
След десетилетие спорове да бъде или да не бъде, тази седмица най-после започва разрушаването на паметника "13 века България" в градината пред Националния дворец на културата (НДК). Издигнат през 1981 г. по искане на Людмила Живкова, дъщерята на комунистическия ръководител Тодор Живков, грозноватият монументът пред НДК отдавна се превърна в стряскаща метафора на режима. Паметникът се руши от години. С опадалите си плочи и оголения арматурен скелет, той представлява опасност за хората, поради което бе ограден с тараби, изписани с графити. Очаква се да бъдат демонтирани над 1000 тона метална конструкция. Разрушаването ще струва над 70 000 лв., вместо първоначално предвидените 90 000, посочи главният архитект на София Петър Диков. За построяването му на времето са похарчени около 7 милиона лева, по твърдения на Григор Стоичков, вицепремиер по времето на социализма, ръководил строежа на НДК. В договора с фирмата, която ще демонтира конструкцията, е заложено, че металът от нея ще бъде предаден на вторични суровини, като средствата ще влязат в общинския бюджет, уточни Диков. В момента пунктовете за вторични суровини изкупуват килограм метални отпадъци от 35 до 40 стотинки, което означава, че от желязото по паметника в общинския бюджет може да влязат около 400 хиляди лева, показа проверка на Mediapool. Демонтажът на конструкцията ще стане върви успоредно с ударния ремонт на подлеза пред НДК, от който ще се влиза в новата станция на метрото. Столичната община е подготвила и проект за цялостен ремонт на пространството пред НДК. Планира се подмяна на настилката, изграждане на поливна система, алпинеуми и детски кътове. Несъстоялият се референдум Последните десетина години преминаха в спорове дали паметникът да остане или да се премахне и какво да се направи на негово място. Едни искаха той да остане като символ на комунизма. Други настояваха да бъде възстановен и запазен за поколенията. Трети предлагаха пространството около него да стане изложбена зала. Лансираха се дори и екстравагантни идеи на мястото му да се вдигне хотел за 600 души с топла връзка към НДК. През пролетта на 2012 г. Петър Диков смяташе, че бъдещето на паметника трябва да се реши чрез референдум през лятото. “В момента паметникът е обезопасен. Остава да се почисти металната конструкция, където има ръждясали профили. Трябва да се махне и бетоновата плоча на върха на паметника. Като свършим и това, ще махнем оградата, за да го видят хората и тогава ще ги питаме – дали да остане или не. Най-лесното решение е да се премахне нещо, но невинаги това е най-доброто”, каза Диков в интервю за Mediapool. Оставен на произвола на времето Паметникът пред НДК е издигнат през 1981 г. по повод 1300 години от основаването на България и поради тази причина носи името “13 века България”. Идеята е на дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова, която по това време е председател на Комитета за изкуство и култура. Арх. Атанас Агура, който е проектирал цялото пространство около НДК, твърди, че паметникът бил направен бързо и необмислено - само и само да не се попречи на амбициите на Живкова. Монументът е дело на Валентин Старчев, който печели конкурса на тогавашния Комитет по култура на тема: "Минало, настояще и бъдеще". Старчев разгръща творението си в три композиционни фигури, а целият монумент завършва със знаме, замислено като крило на птица, символизиращо полета. Първата част е под наслов "Златният век на Симеон", втората представлява "Пиета", а третата е наклонена фигура на работник, и е озаглавена "Съзидателят". Фасадата е изпъстрена с крилати фрази от Левски и Ботев: "Времето е в нас и ние сме във времето", "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". Композиционните фигури са високи 7 метра, а целият паметник извисява ръст на 35 метра. Построен бил за рекордно кратките осем месеца, за да увенчае откриването на НДК в края на март 1981 г. за XII конгрес на БКП. "Изгражданото му бе епопея на нощното строителство. Голям хаос, голяма бъркотия...", спомня си арх. Агура. Преди години стана ясно, че паметникът е незаконен, защото не бяха открити документи за него. От бързане отговорната комисия така и не успяла да го приеме по правилата, но тази практика е обичайна в годините на социализма, когато се бърза с откриването на поредния голям обект в чест на партийни конгреси, годишнини или по волята на някое "величие". Скоро след помпозното му откриване лошо закрепените гранитни плочи от облицовката започват да падат. Повечето столичани не харесват творението и му дават редица остроумни названия, повечето от които крайно нецензурни. След 1990 г. паметникът е оставен на произвола на съдбата и става опасен за хората. Превръща се в незаконно сметище и става убежище за наркомани и алкохолици. По времето на кмета Стефан Софиянски той е ограден, за да не пострада някой. Когато Бойко Борисов стана кмет на София, влезе в спорове с министъра на културата Стефан Данаилов от БСП и с шефа на НДК Христо Друмев. Настоящият премиер искаше да се направи нещо с окапалото творение, но реални стъпки така и не бяха предприети. Предстои да видим дали тази седмица дали един символите на социализма най-после ще рухне. Новината за демонтажа на паметника пред НДК даде нова енергия на инициативите за премахване на Паметника на Съветската армия.