ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Големите предприятия ще получат държавна помощ за ползвания от тях скъп ток. Това предвиждат новите текстове в Закона за енергетиката, одобрени от парламента на второ четене в четвъртък. Министрите на икономиката, на енергетиката и на финансите получават право със своя наредба да намаляват тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. За поевтиняване на промишления ток от години настояват чужди инвеститори и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Текстът беше одобрен с гласовете на 82-ма депутати. Четирима бяха против, а 17 се въздържаха. Обвинения в лобизъм Поправката в Закона за енергетиката за "ограничаване на тежестта на европейските ангажименти за опазването на климата за индустрията", заради т.нар. зелена енергия, предизвика спор в пленарната зала и обвинения в лобизъм. От БСП посочиха, че няма разчети каква ще е ползата за бизнеса от намаляването на т.нар. такса задължение и как ще бъде разпределена тежестта между останалите потребители. Левицата предупреди, че може да има проблем с Европейската комисия заради оказването на държавна помощ. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) обясни, че тримата министри ще изработят наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съгласно насоките за държавната помощ за околната среда и енергетиката за периода 2014-2020 г., дадени от ЕК. След това мерките ще трябва да бъдат нотифицирани и от Европейската комисия. Енергийният министър Теменужка Петкова, която бе дошла в парламента, посочи, че има ясна политика на Брюксел в тази посока. ЕС осъзнава тежестта на пакета за опазването на околната среда върху бизнеса и допуска подкрепа за ясно определени сектори. Като пример Петкова даде химическата индустрия. Жельо Бойчев от БСП призова да се потърси друг начин да бъде подкрепен бизнесът. "Така предложените текстове изглеждат лобистки в полза на определени големи консуматори на електроенергия", каза той от трибуната. Като се позова на данните на Евростат, Бойчев посочи, че цената на електричеството у нас е най-ниската в ЕС – и за потребителите, и за индустрията. Според Валентин Николов от ГЕРБ обаче статистиката не отразява реалното състояние за големите предприятия в Германия, които успяват да договорят по-ниска цена, отколкото в България, защото поръчват големи количества по дългосрочни договори. Енергийният министър отхвърли обвиненията в лобизъм и обясни, че министрите няма да могат да предложат помощ за конкретна индустрия. Посочени са трите министерства, защото те имат пряко отношение към промените, каза Петкова в отговор на въпроса защо трима министри ще решават за ограничаване на таксата. Всички да имат право на по-евтин ток От БСП посочиха, че от предложените текстове не става ясно откъде ще бъде финансирана мярката и кой ще трябва да плати таксата за т.нар. "задължения към обществото", чрез която обществото плаща ангажиментите за опазване на околната среда, които България прие с членството си в ЕС. Георги Кадиев от БСП, който декларира конфликт на интереси, защото съпругата му продава ток, настоя подкрепа да има за всички – битовите абонати и малкия и среден бизнес, а не само за големите предприятия. Според Кадиев да се делегира правото на трима министри да предлагат мерки за компенсация е предпоставка за корупция. Кой ще плати сметката, ако сега дадем преференции за "Лукойл-Нефтохим" попита депутатът и предупреди, че Европейската комисия няма да одобри този текст, защото е "държавна помощ парекселанс". На критиката на Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт, че има интерес от промените и е лобист, Кадиев отговори, че ако е лобист, не би трябвало да застава срещу интересите на големите предприятия, защото те купуват електрическа енергия от жена му. Валентин Николов от ГЕРБ припомни, че през последните години таксата се е вдигала главоломно и големи чужди инвеститори са се отказали от България. Ако се сложи граница, над която тя да не нараства, това ще е балансът малките потребители да не поемат допълнителна тежест, от една страна, от друга - големите да направят своите сметки, изчисления, за да инвестират у нас. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев посочи, че начинът за реиндустриализация е да са създадат условия промишлените предприятия у нас да работят. Таско Ерменков от БСП поиска текстът да бъде оттеглен, за да се обвърже с допълнителни условия за бизнеса – повишаване на енергийната ефективност, нови работни места и други. За него именно големите потребители са пример, че не се спазват изискванията за енергийна ефективност и са големи "разхитители на енергия". Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче припомни две негативни тенденции – от една страна големите индустриални предприятия изнасят производството си извън ЕС, за да избегнат тежестта на европейските ангажименти за опазването на околната среда. От друга страна, и за България това е по-важно – през последните години новооткритите предприятия са малко. По тази причина той защити идеята за подкрепа на големите потребители на енергия и допълни, че парламентарната енергийна комисия ще следи стриктно какво се случва с тази идея. Всяка идея може да бъде опорочена, но не можем да не опитаме да създадем нови предпоставки за развитие на индустрията и разкриване на работни места, защити предложението Мартин Димитров. Рамадан Аталай от ДПС коментира, че ако не бъде гласуван текстът, нямаме право да искаме от индустрията да разкрива нови работни места. Но добави, че структурата на промишлеността трябва да бъде променена и да не се закриват повече производствени мощности от тежката металургия. Мнозинството не прие предложението на независимия депутат Велизар Енчев за обществен съвет, който да контролира решенията от специалната компетентност на министъра на енергетиката и да участва в изготвянето на програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката, за даване на разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси, както и за приватизация на търговски дружества като "АЕЦ Козлодуй", НЕК, ТЕЦ "Марица Изток 2" и др. от стратегическо значение.