ViaExpo Ние ще ви помогнем да откриете своите клиенти Нашата мисия е да подпомагаме българските фирми да растат чрез намиране на нови пазари

Намаленото заради слънчевото затъмнение производство на ток от фотоволтаичните централи в петък не доведе до сривове на електроснабдяването в европейските държави като Германия, които разчитат в голяма степен на възобновяемите енергийни източниците. Мрежовите оператори се справиха, включително в България, където заради закриването на слънчевия диск от Луната производството на ток от соларни панели падна наполовина. Притесненията бяха, че внезапната загуба на слънчева светлина при затъмнението ще доведе до проблеми в електроснабдяването, а диспечерските управления имат опит от десетилетия със смяната на деня с нощта, но нямат правила за работа при слънчево затъмнение. Реално обаче до проблеми не се стигна, тъй като производството на ток бе компенсирано от газови централи, а въглищните останаха в готовност за покриване на недостига, предаде ДПА. Реално производството на ток от слънчева енергия в Германия падна с 13 гигаватчаса, което е доста под очакваното и операторите на мрежи въздъхнаха с облекчение, след като не се стигна до спирания на тока днес. В максимума на слънчевото затъмнение електропроизводството от фотоволтаици в Германия е спаднало до 7500 мегавата, а когато Луната вече не бе на пътя на слънчевата светлина, производството е скочило до 22 000 мегавата. Във Великобритания недостигът на слънчев ток в системата е бил 850 мегавата по време на затъмнението, но в същото време и потреблението било намаляла значително заради излезлите на улицата да наблюдават явлението хора и така не се е стигнало до проблеми, предаде Ройтерс. В България производството на ток от соларни централи е паднало от 500 мегаватчаса на 25- мегаватчаса между 12 и 13 часа, когато слънчевият диск е останал най.-дълго закрит. Този недостиг е бил компенсиран с по-голямото натоварване на въглищните и водните електроцентрали, обясни директорът на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор Пламен Герджиков, цитиран от БНР. "За този ден операторите в Европа се подготвяме от дълго време. В българската енергийна система допълнително бяха включени термични централи, имаше въртящ резерв във ВЕЦ, който може да поеме непроизводството на тези фотоволтаични централи, и не се допуснаха никакви аномалии в потреблението в България", обясни той. Петъчното слънчево затъмнение бе най-голямото предизвикателство пред европейските енергийни мрежи, които в последните години изкупуват много повече соларна енергия. От предишното слънчево затъмнение в Европа през 1999 г. енергийната карта на континента значително се промени, пише вестник "Уолстрийт джърнал". Европа увеличи силно използването на енергия от възобновяеми източници - до около 20% през 2012 г. спрямо 12% през 2002 г., сочат данни на Евростат. Изданието обяснява, че обикновено при залез слънчевата светлина отслабва постепенно за около час. Това дава време на електрическите мрежи да заместят електроенергията, произвеждана от слънчеви панели, с електричество от традиционни източници като въглища или природен газ. Затъмнението обаче блокира светлината бързо и може да доведе до внезапна загуба на до 35 хиляди мегавата капацитет. Това се равнява на около 20 големи електроцентрали, работещи с въглища, които едновременно се изключват от мрежата. Опасенията за верижни спирания на тока заради прекъсвания в прехода от слънчевото производство на ток към конвенционалното обаче не се сбъднаха.