Износът скочи

2016-07-05 16:26:17


 

За последните 15 г. българският износ, измерен в щатски долари, е нараснал 5 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 г. и 2015 г. Две трети от този ръст се дължи на по-големите количества стоки, а една трета - на по-високи експортни цени. Това показва анализ на Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК. Според него курсът на щатския долар към лева влияе върху износа ни в краткосрочен план - нашият експорт успява да се адаптира към промените в курса на долара с известно забавяне. През разглеждания период от 2001 г. до 2015 г. курсът на американския долар е имал по-голямо значение за борсовите стоки (суровините) и почти не се е отразявал на стоките с по-висока добавена стойност.

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозно увеличение бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, докато за САЩ и Македония се наблюдава по-сериозно отстъпление.

По групи стоки изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 г. той нараства почти 13 пъти и се изкачва от 7-о на 2-ро място в експортната ни листа. Силно се представят и зърнените култури, чийто износ расте 14 пъти, маслодайните семена - 13 пъти, стъкло и стъклени изделия - също 13 пъти, и фармацевтичните продукти - 12 пъти. Най-голям скок обаче бележи износът на транспортни средства и техни детайли - 34 пъти.

Забележимо над средния ръст се увеличава износът на мед, медни и пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции. Под средния ръст е увеличението на износа на изделия от дърво, без мебели. Доста по-слабо и със спад се представят облеклата и текстила, както и черните метали.

Наблюдават се качествени изменения на българския износ, показва анализът на БСК. Добрата новина е, че расте износът на стоки с по-висока добавена стойност. Ако през 2001 г. експортът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е 36%, преди кризата през 2008 г. - около 33%, то през 2015 г. вече е 30%.

Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до увеличение в износа на масла от почти 400 пъти. Благодарение на по-дълбочинна преработка намалява делът на нерафинираната анодна мед, за сметка на рафинираната катодна. Пшеницата и маслодайният слънчоглед имат ръст 15-16 пъти, царевицата - 40, рапица - 110 пъти, но това се дължи на избрания модел за субсидиране в българското селско стопанство.

Към цялата новина: http://www.vsekiden.com/201414