Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018
Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018

Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ

2012-11-20 07:33:21
Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ

b2bnews.bg | 16 Ноември 2012г.
ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ„Политиките за ВЕИ - по-непредвидими от урагана Санди?”. С този риторичен въпрос Валентин Георгиев, изп. директор на Американската търговска камара в България откри кръглата маса „Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ”, която се проведе на 31.10.2012 г. в столичния хотел Шератон. Във форума участваха над 150 представители на различни сдружения на бизнеса, народни представители, банкови институции. Участие във форума взеха посланици и представители от посолствата на Корея, Германия, Австрия, Япония, Чехия, Полша, Белгия, САЩ, Великобритания, Франция, Италия и др.

Въпреки поканата за да открият форума, министър Делян Добрев и председателт на ДКЕВР Ангел Семерджиев не уважиха кръглата маса с присъствието си. Те предпочетоха задочния разговор през медиите и свикаха отделен брифинг по-късно същия ден. Не се включиха и депутати от ГЕРБ, а само такива от опозицията, сред които бившият икономически министър Петър Димиторв (БСП), Рамадан Аталай (ДПС) и Камен Петков (независим).

Всички участници във форума се обединиха около мнението, че в българската енергетика има много проблеми, на за съжаление продължава да липсва диалог за намиране на правилните решения. Като пример за това бе посочено въвеждането чрез незаконосъобразен административен акт на дискриминационни цени за достъп до мрежата за ВЕИ централи, които отнемат с ретроактивен ефект до 39% от приходите им.

Изказванията

1. Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация представи постигнатото от европейската общност в сектор ВЕИ, както и тенденциите след 2012, до 2050. По думите му, по-голяма част от новите мощности за производство на енергия в ЕС през 2011, което ЕС са от възобновяеми източници – слънце, вятър, вода и биомаса, поради което ще се постигнат целите за значителното намаляване използването на изкопаеми горива и на отработените парникови газове. Общността има реалните шансове да постигне целите си за намаляване на вредните емисии в атмосферата с до 80% благодарение на изпълнение на целите за ВЕИ производство на енергия. Той обаче постави важния въпрос какво правим ние в България за постигане на националните си цели и дали е последователна тяхната политика?

2. Пенко Пенков, Българска фотоволтаична асоциация представи параметрите на направените инвестиции във ВЕИ - над 5 млрд. лева за последните години, които са създали пряко и косвено повече от 30 хиляди работни места. Основен акцент в изказването беше проблемът с недостига на средства в енергийната система, свързан с непоследователните ценови решения на регулатора. Над 200 млн. лева са средствата, които не достигат към момента в системата, и които се прави опит да бъдат събрани от производителите под формата на цена за достъп. Пенков постави въпроса „Честно ли е този дефицит да се попълни чрез въвеждане на такса достъп на тъмно, без публично обсъждане?” Той изрази учудване от изказването на г-н Семерджиев, че производителите на енергия от ВЕИ са се присъединявали „на тъмно” и че регулаторът е изненадан от това включване, тъй като именно в Националния план за действие за енергия от ВЕИ, приет от Министерство на икономиката през 2010 г. е заложено постигане на минимум 13,4 % от енергията през 2012 г. да е от ВЕИ.

В допълнение, той изказа мнението, че за да се постигне минимум 16 % от крайното потребление на енергия да е от ВЕИ, то е необходимо в този сектор да се инсталират поне още толкова мощности, колкото са инсталирани през 2012 г. Това е така защото се очаква потреблението на енергия в България да расте, а цифрите които ДКЕВР използва за изчисление са базирани на проучвания за потреблението от миналата година.

3. Себастиан Ньотликс, Българска ветроенергийна асоциация направи финансово икономически анализ на цената за достъп до мрежата. Анализът се базираше на изчисления направени на база финансиране, осигурено на ниво 8,1 % ГЛП, и стандартен бизнес план за връщане на инвестицията около 10 години, което е практиката на банките. При показаните от  него икономически модели, въвеждането на такса достъп с размер от 39 % за електроцентрала от възобновяеми източници с мощност до 200 киловатпика, ще удължи периода за изплащане на инвестицията до 21-25 години, т.е. гарантирания от закона за ВЕИ срок за преференциално изкупуване на енергията, няма да е достатъчен дори за изплащане на инвестициите, камо ли да остава печалба за инвеститорите. При по-големите обекти тези срокове стават съответно 23-30 години. Подобни срокове за изплащане обаче не отговаря на договорените условия с банките и изправя тези производители пред фалит, като при малките проекти невъзможността за изплащане на кредитите ще се появи още следващата година, а при по-големите проекти в срок до 2-3 години. Следователно цената за достъп, която се изчислява като % от прихода, няма да намали печалбите, както твърдят от ДКЕВР, а напротив не само ще отнеме печалбата, но и ще доведе до директен фалит производителите. Ньотликс информира също, че Европейската комисия е открила процедура по проверка на страната ни по повод цената за достъп.

4. Левон Хампарцумян, председател на Асоциация на банките в България отбеляза, че се чувства странно, 5 години преди 100-годишнината от Октомврийската революция, да участва в обсъждане на регулаторно решение, ефектът от което е много сходен с национализацията на бизнеса, извършено по времето на комунистическото управление. Според него, за са развива икономиката е необходимо бизнес средата в страната да е предвидима, а не това показват последните регулаторни решения в сектор ВЕИ. “Ние не искаме да се бъркаме в разговора за цените на електроенергията, но искаме предвидимост, за да можем да си вършим работата”. Според него, всяко изменение на условията за бизнес – „правилата на играта”, особено с ретроактивен ефект е опасно за икономиката и може да срине доверието в инвестиционната среда. Той обърна внимание, че ако се разчита само на инвестиции от местни капитали, които в добри години могат да осигурят икономически ръст от 1-2%, а в години на криза значително по-малък, никога няма да достигнем желаните темпове за развитие на българската икономика. Именно заради това е необходимо да се създаде среда за привличане на големи чуждестранни капитали. Едно от задължителните условия за създаването на тази среда е обаче е спазването законовите принципите и предвидимост на регулациите и нормативната рамка. "Ако искаме по-голям растеж, чуждите капитали трябва да дойдат в България, а те биха имали интерес само ако са сигурни, че ще спечелят".

5. В същия дух се изказа и Даниел Берг, ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие за България. Берг заяви, че ЕБВР не може да финансира каквито и да е инвестиционни проекти, особено в среда без предвидимост на регулараторния и законов климат. Според него във всяко демократично общество водещ е принципа на закона, който трябва да е ясен и стабилен и не може да се променя според конюнктурните разбирания на част от управляващите. Според него, такси от какъвто и да е тип не бива да се въвеждат за една вечер, без дискусия. А когато има проблеми, решението им трябва да се търси чрез диалог, за да се стигне до правилно разрешаване.

6. Анелия Ърдли от Американска търговска камара в България също разкритикува начина, по който бяха определени цени за достъп - без обсъждане с експерти от всички засегнатите страни и пълно нарушение, както на законите в България, така и на Европейските директиви. Тя напомни и за още един притеснителен факт, а именно подготвяните промени на законите за енергетиката и за ВЕИ, които текат в Народното събрание и целят да „поправят” незаконосъобразността на решението на ДКЕВР. По думите, това само по себе си е доказателство за незаконосъобразните действия на регулатора. Според нея единствените печеливши от цената за достъп са мрежовите оператори, които удобно запълват „дупки” на свързаните с тях дружества крайни снабдители. Губещи обаче са цялото общество заради загуба на инвестиции и работни места, производителите с реалната опасност от банкрути, правителството с нарушената си репутация и местния бизнес заради влошаването на инвестиционната среда. Ердли завърши с цитат от думи на Марси Райс, посланик на САЩ - „Когато започват да строят нещо, инвеститорите следва да са сигурни, че правилата на играта ще се запазят до самия край на проекта”.

7. Петър Димитров, зам.-председател на парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм отбеляза, че е показателно отсъствието на управляващите и регулатора от дискусията. Според него, ВЕИ инвеститорите се "сатанизират, а без външни инвестиции сме обречени на зайстой, което не можем да си позволим". В името на добрия диалог той покани всички участници да се включат в заседанието на новосформираната Комисия за наблюдение дейността на ДКЕВР на 1 ноември в парламента, където ще бъде и Ангел Семерджиев.

8. Камен Петков и Рамадан Аталай от парламентарната енергийна комисия обърнаха внимание, че ДКЕВР е изправила бизнеса срещу потребителите с обвинението срещу ВЕИ производителите, че са повишили цената на тока. Според тях, проблемът се дължи на грешни изчисления на регулатора и ЕРП, а виновните следва да поемат своята отговорност за това. Те също приканиха участниците да се включат в предстоящото изслушване на ДКЕВР в парламента.

9. Върху влошаването на бизнес климата в България заради въведените временни цени за достъп акцентира своето изказване и Чън Би Хо, посланик на Южна Корея. Той изрази становището на корейското правителство и посланниците на страните от Азия, че инвестициите във ВЕИ следва да не бъдат наказвани и изрази надежда, че ретроактивното решение на ДКЕВР ще бъде отменено. Той отбеляза, че за едно демократично общество, каквото е българското е нодопустимо приемането на решения, които очевидно нарушават както законите в България, така и европейските директиви и международните договори. Той посочи конкретните закононарушения, открити от техния правен екип, при проучваонето на решение Ц -33 на ДКЕВР.

10. Председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи, че е пропусната възможността да се направи предварителна оценка на въздействието, което е задължението за всяка една нормативна промяна в България. Палатата е против да продължава политиката на прехвърляне върху бизнеса на неуредиците и финансовите изкривявания в енергийния сектор. Цената на тока продължава да е по-висока за фирмите, отколкото за гражданите, с което върху фирмите се прехвърля част от социалната програма на държавата и на правителствата в последните години. Не е допустимо отново върху бизнеса да се прехвърли тази тежест. Формално погледнато, тежестта се прехвърля върху фирмите, работещи в сектора на възобновяемите енергийни източници, но неизбежно рано или късно той ще рефлектира върху други сектори, също и върху цялата икономика. В този смисъл трябва да се търси друго решение, не това, което е предложено, подчерта председателят на Палатата.

11. Калина Трифонова от ЕВН България призова за прозрачна и устойчива бизнес среда, както и за намирането на законосъобразно решение на въпроса, което няма да доведе до фалити на предприятия. Тя отбеляза, че ЕВН не подкрепя твърдението, че ЕРП са виновни за въвеждането на цена за достъп и заяви готовност на диалог със засегнатите страни. Според Трифонова, съществува дефицит от над 300 млн. лв. които крайните снабдители са длъжни да разплатят към ВЕИ производителите, но ДКЕВР не е предвидил в „зелената добавка”, чрез която се събират средствата. Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт посочи, че паричният дефицит в системата е дори по-голям, около 400 млн. лева, което изисква детайлен анализ от ДКЕВР и решение, основано на реални данни.

На въпрос от залата относно «цена за достъп» до мрежата, Трифонова и Диловска отбелязаха, че дефицитът е големия проблем, а не управлението на системата. Напомняме, че ДКЕВР въведе т.нар. «цена за достъп» с аргумента, че ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на енергийната мрежа. Това становище бе подкрепено от министър Делян Добрев в изказване от 31.10.2012 г. Според Добрев, ВЕИ предизвикват огромни разходи за управление на системата и следва да платят сами за тези разходи. За разлика от енергийния министър и ДКЕВР, ВЕИ производителите и крайните снабдители твърдят, че проблемът не е управлението на мрежата, а дефицитът на средства в сиситемата.   

12. Според Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, „в спора се ражда истината, но за жалост днес нямаме спор, нямаме чуваемост. Нека и другата страна, на управляващите, да се намеси.” Посланикът на Германия, Н.П. Матиас Хьопфнер заяви, че е обезпокоен от налагането без дискусия на необосновани и непрозрачни решения. Според Хьопфнер, това подкопава доверието в инвестиционната среда и поставя под въпрос привличането на нови инвестиции във всички секотри на икономиката. Посланикът посочи някои добри примери от енергийния сектор в Германия и изрази надежда, че правителството и регулатора ще започнат конструктивен диалог с бизнес организациите.

13. Адвокатът Владимир Пенков обобщи, че форумът е добър пример за съществуващо гражданско общество, тъй като е станал възможен само след постигнатия вътрешен консенсус, в рамките на засегнатите браншови асоциации, постигнат консенсус между различните браншови асоциации, консенсус и подкрепа от множество важни неправителствени организации, Асоциацията на банките в България и подкрепа на международното гражданско общество, в лицето на Европейска банка, Световната банка, смесени търговско – промишлени палати и не на последно място безпрецедентна  подкрепа от 15 посланика. Постигнато е наистина много, а за затваряне на веригата на гражданското общество е необходимо само и привличането на властимащите. Затова ние не хленчим и не молим, а изискваме от управляващите да уважат гражданското общество и на базата на диалог и взаимното уважение да се намери икономическо поносимо решение на въпроса. При това не простото нарушение на законността, но нарушаването на конституционния принцип и принципите на ЕС правят абсурдно дългото съществуване на визираната от ДКЕВР мярка, която няма как пост фактум да се узакони. „Непоносимо е за правовата държава да се нарушават закони и да се въвеждат ретроактивни регулации”.

14. Константин Делисивков, изп. директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори напомни, че проблемите в енергийния сектор от 1 юли насам в крайна сметка товарят индустрията с допълнителни разходи, което неминуемо ще доведе до нейното пренасочване към други региони извън страната.

15. Петко Витанов от Българска академия на науките заяви, че не трябва да се обвиняват инвеститорите или преференциалните цени, а следва да се търси модел за компенсиране на допуснатите загуби. „Неправилно е да се демонизират едни производители за сметка на други. Има и други вещици освен ВЕИ, а това са комбинираните високоефективни производства, които също получават преференциални цени”.

16. Светослав Димитров от адвокатско дружество „Пенков, Марков и партньори”, представи правната гледна точка по проблема - липса на ясна визия за развитие на сектор ВЕИ, която води до безразборни промени във второстепенната регулаторна рамка. Той изброи правните пороци на решението за въвеждане на такса достъп, което вече е обжалвано пред Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията и Комисия за защита от дискриминация от над 1000 фирми, което означава, че почти всички ВЕИ производители обжалват цената за достъп и са недоволни от решението на ДКЕВР. Това със сигурност показва, че с това решение е засегнат негативно почти целия сектор за производство на енергия от ВЕИ. Той посочи, че освен разпоредби на българското законодателство, решението нарушава и принципи залегнали в европейските директиви и Европейската енергийна харта, поради което вече са подадени и стотици жалби пред представителя на Европейската комисия в България. Той посочи и европейската практика за въвеждане на подобни ограничения във ВЕИ, която се ограничава само до налагане на допълнителен данък върху печалбата на производителите в Испания и Чехия. Основната разлика между посочените случай и решение Ц-33 е, че в Испания и Чехия мерките нямат ретроактивен ефект и се отнасят само за печалбата на производителите, а не върху прихода им, както е направено в България. Освен това, и срещу двете държави се водят производства както в Европейската комисия, така и дела в Международния търговски арбитраж.
Той сподели и правните проблеми при подготвяните промени на законите за енергетиката и за ВЕИ, които текат в Народното събрание и целят да „поправят” незаконосъобразността на решението на ДКЕВР.

Според него, решението на проблемите ще стане чрез конструктивни и последователни правно-политически действия.

Информационни материали:
http://www.bpva.org/modules/downloadResource.php?resource=977&hash=b3cd1d33217fa6282f1842af0cd35f03
Пресинформация за "Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018" :
  • Немска фирма предлага на германците устройство за съхранение на слънчева енергия
  • Австралия дава силен тласък на възобновяемата енергия чрез програма за финансиране на регионални ВЕИ проекти
  • WWF се включва в Европейската седмица на устойчивата енергия
  • „Запечатващ“ е ефектът от сегашните мерки за енергийна ефективност
  • Заработи най-големият вятърен парк в Турция
  • Европейски производители срещу налагането на мита за китайските соларни модули
  • Отпускат европари и за укрепване на панелни жилища
  • Енергийната ефективност в градовете и регионите
  • Екатерина Захариева: Ще създаваме работни места по програмата за енергийна ефективност
  • Apple вече използва 100% възобновяема енергия за центровете си за данни
  • Държавата я чака лавина от дела след махането на такса
  • Нови био-слънчеви панели са изработени от памук и рицина
  • Приеха промените в Закона за енергийната ефективност
  • Китай става най-големият пазар на слънчева енергия
  • Геотермалните води като източник на енергия
  • Повишаването на енергийната ефективност да стане реален приоритет
  • Становище на Комитета на регионите относно „Енергията от възобновяеми източници: основен фактор на европейския енергиен пазар“
  • Учредиха Институт за нулево енергийни сгради
  • Три детски заведения в Пловдив с фотоволтаични инсталации
  • Пускат сайт за енергийна ефективност
  • Отворено писмо до Премиера Бойко Борисов. Българска фотоволтаична асоция (БФА)
  • Oтворено писмо до Министър-председателя на Република България / референдум
  • Сто причини да не искаме АЕЦ: ядрени отпадъци 42 – 65
  • Школа и забавачки в Аврен на слънчева енергия
  • Антиядрено училище за граждани и политици
  • Сграда генерира енергия, докато пречиства вода
  • Стара Загора открива първите зарядни станции в града
  • София Тех Парк ще се фокусира върху ИКТ, природни науки и енергия
  • Европа съфинансира първия проект за слънчева кула в Южна Африка
  • 98 млн. лева за новия технологичен парк в София
  • Новите блокове само със зеленина
  • Китайска компания ще сглобява електрически коли в България
  • Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11
  • Инвестирането в зелени технологии отново е на мода
  • NDRC обявява план за субсидиране на електричеството, генерирано от възобновяеми енергийни източници
  • МАЕ: Възобновяемите енергийни източници ще съперничат на въглищата до 2035 г.
  • ЕС призовава за край на субсидиите за вредните за околната среда субсидии
  • WWF: Енергийната ефективност и ВЕИ са ключови за намаляване на емисиите
  • Енергиен пазар на ЕС - действия за насърчаване на конкурентоспособността
  • Първите ”зелени” сгради - тест за новата директива
  • Франция - от атома към зелената енергия
  • Грийнпийс: Световният пазар за вятърна енергия може да се утрои до 2020 г.
  • Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ
  • PV GRID: Нов европейски проект за интегриране на фотоволтаични системи в електроразпределителните мрежи
  • БСК защити производителите на екологична електроенергия
  • ЕК дава тласък на производството на "зелени" коли
  • 30 млрд. евро за възстановяването на Източна Европа, включително и България
  • Токелау използва само слънчева енергия
  • 50% ръст на слънчевата енергия в Германия
  • КЦМ намалява въглеродните си емисии с 47% чрез фотоволтаична инсталация за горещо водоснабдяване
  • ЕК ни разследва заради зелената енергия
  • Под патронажа на:

    С партньорството на:

     

    Официален медия партньор:

     

    ВИП компания: