Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018
Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018

Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11

2012-12-16 12:20:27

Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11



От Горичка

"Горичка" публикува първите 11 от общо 100 причини България да не иска АЕЦ като се позовава на 100-gute-gruende.de. Те са свързани с използваното ядрено гориво и с добива на уран.

1 ЗАВИСИМОСТ
Уранът трябва да бъде внесен


В цяла Европа само мини в Чехия и Румъния все още добиват малко количество уран. В Германия абсолютно всички мини за добив на уран са прекратили дейност до 1991 година. Във Франция последният уран е добит през 2001 година.

Ядрената енергия не е вътрешен източник на енергия. Всъщност тя ни прави тежко зависими към внос на суровини и доставките на международна група от компании: четири от големите минни компании контролират две трети от световната продукция на уран.

2 ИЗГОНВАНЕ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ
Урановата минна индустрия разрушава живота на десетки хиляди хора.


Около 70% от световните резерви на уран се намират в земи, принадлежащи на местни общества. Добиването на уран унищожава техните села, отнема им земеделската земя и пасища и замърсява водата им.

През 2008 година правителството на Нигерия дава 122 разрешителни на чуждестранни инвеститори за добиването на уранова руда на голяма територия от северната част на държавата, без въобще да се интересува от правата на племената туарег, които живеят в региона. Както в много други уранови полета, те са заплашвани с изгонване и отчуждаване. Точно това се случва на 26 януари 1996 година в индийското село Чатийкоча: подкрепени от местната полиция булдозери на компания за добив на уран сриват със земята бунгала, плевни и ниви без никакво предупреждение, а целта им е повече място за добив.

 

Уранова мина в Казахстан. Автор: marusia (cc)

3 ЗАГУБА НА ВОДА
Добивът на уран изтощава скъпоценни източници на вода.


Големи количества вода са нужни, за да отделят урана от общата руда; в същото време много от местата за добив страдат от недостиг на вода. NamWater, Намибийският доставчик на вода, наскоро демонстрира, че държавата ще пострада с годишен недостатък на вода от 54 милиона кубични метра, ако предложените мини за уран бъдат одобрени – единайсет пъти водните ресурси нужни за цялото речно устие на реката Омаруру. Огромната нужда от вода в урановата индустрия се състезава с нуждите на хората, добитъка и земеделието.

4 ЕЗЕРА ОТ РАДИОАКТИВНА ОТПАДЪЧНА РУДА
Замърсената утайка, която се получава от добива на уран, е опасна за хората и околната среда.


За всеки 0.2% чист уран един тон уранова руда създава 998 килограма замърсена утайка, която се депозира в изкуствено създадени езера. Тази отпадъчна руда съдържа 85% от първоначалната радиоактивност на рудата и други токсични отпадъци като арсен.

Радиоактивните съставки, които се съдържат в отпадъчните руди, замърсяват както въздуха, така и подземната вода за хиляди години. Всяко свличане на земята или проблемна язовирна стена могат да имат ужасни последици.

За няколко десетилетия токсични и радиоактивни субстанции от езерата на мина Атлас в Моуаб, Юта, САЩ, са намирали своя път до подземни източници на вода. Тази заразена подземна вода продължава към близката река Колорадо, която от своя страна осигурява питейната вода на 18 милиона човека. В Казахстан радиоактивният прах от пресъхнал резервоар за отпадъчни боклуци е заплаха за Актау, град с 150 000 обитатели. А има и безброй такива депа за утайка от уран в тесните долини на Киргизстан, които според ООН имат "потенциала да причинят международно бедствие".

5 РАК
Добивът на уран причинява рак.


Радиоактивни и токсични субстанции, които се отделят от урановите мини и техните отпадъци, разболяват работниците и местното население – нивата на заболявания от рак растат.

Около 10 000 бивши миньори на Wismut в Източна Германия са развили белодробен рак вследствие излагане на радиация. Обитателите на миньорския град Курзуг в Маилу-Суу страдат от рак два пъти повече от техните съграждани. Също така изследване откри повишени ракови заболявания и смъртност при служителите, които са работили в урановите мини на Грантс, Ню Мексико, САЩ, от 1955 до 1990 година. Има доказателства за сериозни здравословни проблеми причинени от урановите мини сред Навахо в Ню Мексико и местните обитатели на Португалия, Нигерия и много други територии с добив на уран.
 

Стара уранова мина в Германия, превърната в туристически обект

 
6 МЪРТВА ЗЕМЯ
Добивът на уран оставя земята след себе си мъртва.


Повечето уранови руди съдържат от 0.1 до 1% уран, а в някои от тях пропорциите са толкова ниски, че стигат само до 0.01%.  Следователно между 100 и 10 000 тона руда са нужни за производството на един тон уран. Тези количества трябва да бъдат добити и утайката, която произлиза от този добив, трябва да се съхрани някъде за стотици хиляди години.  Добавете милиони тонове камък, който има прекалено малко уран. Този отпадък от камък преобладава много пъти над количеството уранова руда и обикновено също има радиоактивност.  Заради дългото замърсяване, което такива отпадъци причиняват, през 1972 година американският президент Никсън обяви бившите уранови мини за "национални жертвени територии".

7 СКЪП БОКЛУК
Възстановяването на територии след добив на уран струва милиарди – а може и въобще да не е възможно.


Добивът на уран причинява огромна вреда на околната среда: цели езера, пълни с токсични радиоактивни елементи, и цели планини, отворени и пълни с радиация. Това са заплахи към подземната вода за хиляди години, замърсявания на въздуха и опасности за здравето. Големите минни компании печелят много пари от добива на уран, но цената на опазването на природата и възстановяване се разпределя между всички нас.

Релокацията на само едно такова депо за утайка за само една уранова мина в САЩ изисква повече от милиарди долари от данъкоплатците. В Германия правителството трябва да плати 6.5 милиарда евро за възстановяване на бившите уранови мини в Източна Германия, въпреки че работата по възстановяване се извършва според малко по-нестрогите стандарти на бивша Източна Германия – за да се спестят разходи. Много държави, в които се добива уран, просто не могат да си позволят толкова скъпоструващo възстановяване.

8 УРАНОВ НЕДОСТИГ
За последните 20 години урановите мини не са успели да доставят нужните количества за работата на ядрените централи.


От 1985 година насам ядрените централи използват много повече уран всяка година от урана, който се добива. През 2006 например всички уранови мини в света са произвели по-малко от две трети от нужните количества.  До този момент операторите на ядрени централи са успявали да покрият количествата от цивилни и военни запаси, които обаче са на привършване.

За да се осигури ядрено гориво за оперирането на съществуващите ядрени централи, количеството добит уран трябва да се увеличи с повече от 50% в следващите няколко години. За тази цел безброй много уранови мини трябва да бъдат отворени и позволени – с всичките последици върху човешкото здраве и околната среда.
 

[Горичка]

9 ОГРАНИЧЕНИ РЕСУРСИ
Източниците на уран ще бъдат изтощени до няколко десетилети.


В световен мащаб лесно достъпни, високо качество депозити на уран скоро ще бъдат изчерпани. Още и още камъни трябва да бъдат изкопани, за да се добие същото количество уран, което ще доведе до повишени цени и деградираща околна среда. Ако всичките уранови източници, за които знаем, бъдат експлоатирани независимо от последствията, съществуващите ядрени централи могат да оперират от това количество само за 45 до 80 години. Като се има предвид, че ядрените централи растат, съществуващите източници на уран ще бъдат изчерпани за много по-кратък период.

10 ПРЕНОС НА УРАН
Инцидент с уранов хексафлоурид може да има бедствени последици.


Места за обогатяване на уран като тези в Гранаю, Вестфалия, Германия, прекарват урана във формата на уранов хексафлоурид (UF6). Всяка седмица тази изключително токсична радиоактивна субстанция се транспортира през цяла Европа с влак или камион като пътя минава през големи градове. В случай на инцидент или пожар контейнерите могат да се счупят и техният радиоактивен товар ще замърси околната среда. Веднъж в контакт с влажност, урановия хексафлоурид формира изключително разяждаща киселина: смъртоносен риск както за хора, така и за околната среда в радиус от няколко километра.
 

UF6 на склад. [Горичка]


11 ТИРОВЕ ПЪЛНИ С ПЛУТОНИЙ
За производството на гориво са нужни и тонове чист, военно качество плутоний, който се транспортира всяка година по европейските пътища.


Много ядрени централи използват така наречените MOX елементи за гориво, които съдържат микс от ураново-плутониев окис. Плутониевият окис се взима от преработката на използвано гориво. Количество от около седем килограма плутоний са достатъчни да се направи ядрена бомба. Няколко микрограма са достатъчни при вдишване, за да причинят рак. Всяка година няколко тона от този чист плутониев окис се транспортират до лаборатории във Франция и Белгия, в които се прави микс от окисите – транспортирани с камиони по магистралите.


gorichka.bg / http://www.dnevnik.bg/


 


Германо-Българска индустриално-търговска камара


Европейски съвет за енергийноефективна икономика – ЕСЕЕЕ


Международна асоциация за твърди отпадъци – ISWA

Пресинформация за "Енергийна ефективност и ВЕИ 27 – 29.03.2018" :
  • Австралия дава силен тласък на възобновяемата енергия чрез програма за финансиране на регионални ВЕИ проекти
  • WWF се включва в Европейската седмица на устойчивата енергия
  • „Запечатващ“ е ефектът от сегашните мерки за енергийна ефективност
  • Заработи най-големият вятърен парк в Турция
  • Европейски производители срещу налагането на мита за китайските соларни модули
  • Отпускат европари и за укрепване на панелни жилища
  • Енергийната ефективност в градовете и регионите
  • Екатерина Захариева: Ще създаваме работни места по програмата за енергийна ефективност
  • Apple вече използва 100% възобновяема енергия за центровете си за данни
  • Държавата я чака лавина от дела след махането на такса
  • Нови био-слънчеви панели са изработени от памук и рицина
  • Приеха промените в Закона за енергийната ефективност
  • Китай става най-големият пазар на слънчева енергия
  • Геотермалните води като източник на енергия
  • Повишаването на енергийната ефективност да стане реален приоритет
  • Становище на Комитета на регионите относно „Енергията от възобновяеми източници: основен фактор на европейския енергиен пазар“
  • Учредиха Институт за нулево енергийни сгради
  • Три детски заведения в Пловдив с фотоволтаични инсталации
  • Пускат сайт за енергийна ефективност
  • Отворено писмо до Премиера Бойко Борисов. Българска фотоволтаична асоция (БФА)
  • Oтворено писмо до Министър-председателя на Република България / референдум
  • Сто причини да не искаме АЕЦ: ядрени отпадъци 42 – 65
  • Школа и забавачки в Аврен на слънчева енергия
  • Антиядрено училище за граждани и политици
  • Сграда генерира енергия, докато пречиства вода
  • Стара Загора открива първите зарядни станции в града
  • София Тех Парк ще се фокусира върху ИКТ, природни науки и енергия
  • Европа съфинансира първия проект за слънчева кула в Южна Африка
  • 98 млн. лева за новия технологичен парк в София
  • Новите блокове само със зеленина
  • Китайска компания ще сглобява електрически коли в България
  • Сто причини да не искаме АЕЦ: 1 – 11
  • Инвестирането в зелени технологии отново е на мода
  • NDRC обявява план за субсидиране на електричеството, генерирано от възобновяеми енергийни източници
  • МАЕ: Възобновяемите енергийни източници ще съперничат на въглищата до 2035 г.
  • ЕС призовава за край на субсидиите за вредните за околната среда субсидии
  • WWF: Енергийната ефективност и ВЕИ са ключови за намаляване на емисиите
  • Енергиен пазар на ЕС - действия за насърчаване на конкурентоспособността
  • Първите ”зелени” сгради - тест за новата директива
  • Франция - от атома към зелената енергия
  • Грийнпийс: Световният пазар за вятърна енергия може да се утрои до 2020 г.
  • Проблеми и предизвикателства пред производството на електрическа енергия от ВЕИ
  • PV GRID: Нов европейски проект за интегриране на фотоволтаични системи в електроразпределителните мрежи
  • БСК защити производителите на екологична електроенергия
  • ЕК дава тласък на производството на "зелени" коли
  • 30 млрд. евро за възстановяването на Източна Европа, включително и България
  • Токелау използва само слънчева енергия
  • 50% ръст на слънчевата енергия в Германия
  • КЦМ намалява въглеродните си емисии с 47% чрез фотоволтаична инсталация за горещо водоснабдяване
  • ЕК ни разследва заради зелената енергия
  • Под патронажа на:

    С партньорството на:

     

    Официален медия партньор:

     

    ВИП компания: