ViaExpo We will help you find the right partners in South-East Europe Our mission is to support companies in their efforts to develop the business in the Region!

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори: Готви се механизъм за компенсиране на индустрията за по-скъпия ток заради вредните емисии.

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори:  Готви се механизъм за компенсиране на индустрията  за по-скъпия ток заради вредните емисии.
Posted on: 28/08/2012|04:08; Source: klassa.bg; Category: Енергийна ефективност и възобновяема енергия
Константин Стаменов е завършил магистратура в УНСС със специалност “Икономическа информатика”. Специализирал е финансова журналистика във фондация „Томпсън“ и вестник “Файненшъл таймс”, във финансовия отдел на “ГлаксоСмитКлайн” във Великобритания, и финансова журналистика и връзки с обществеността във фондация „Воскамп“ - Холандия. Ръководил е тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Притежава сертификати по логистика от European Management Center, Управление на проекти от Stevens Institute of Technology, Платежни системи от Joint Vienna Institute и др. Ръководил е проект по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, финансиран от Европейския Социален Фонд. Председател на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и на Консултативния съвет за Индустриална стабилност към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Директор е на „Стратегическо планиране и инвестиции“ в „Стомана Индъстри”.  - Г-н Стаменов, защо смятате, че кризата от 2008 г. се завръща? - Съдя за това от цифрите в обемите на някои от предприятията, които наподобяват постиженията от 2008 г. Тоест, кривата на развитие на кризата напомня буквата W, което е знак за вероятното й повторение. През 2009 г. обемите паднаха с 30-40%. Сега някои предприятия реализират спад от същия порядък. От миналата година доста от фирмите стигнаха пикови нива в обемите на реализираната продукция като тези от 2008 г. – т.е. преди кризата. Като цени обаче – не. През последните 3 години те са доста по-ниски. Има и изключения, но като цяло финансовите приходи са доста по-слаби и повечето предприятия са на загуба.  - Компаниите обаче вече нямат резерви. Какво следва оттук нататък? - Някои предприятия ще свият още повече производството си. Надявам се да не се прибегне до съкращения. Другите мерки са търсене на нови възможности за оптимизация, нови кредити за оборотни средства и други. Наблюденията ми сочат, че оптимизацията е направена максимално.  - От предпазливост ли казахте, че не очаквате съкращения? - Не, не е от предпазливост, а защото предприятия разбраха, че да съкращават обучен персонал не е добре. След 2-3 години, когато нещата тръгнат, те трябва отново да търсят хора. Но съкратените – можещи и знаещи, ще са си намерили друго поприще. Компаниите ще трябва да назначат нови хора, които тепърва да обучават. Излиза по-скъпо. Процесът на съкращаване не е най-доброто решение в условия на криза.  - А доходите ще намалеят ли още? - Доходите са част от оптимизацията. Те не са се върнали на нивата от преди кризата, защото цените на продуктите, които реализираме, са много ниски. Така, че заплатите могат да оптимизират онези предприятия, които не са го направили. Съмнявам се обаче, че има много такива.  - Банките са ликвидни, не би трябвало фирмите да имат проблем с тегленето на кредити. - Така е, банките са ликвидни, готови са да кредитират бизнеса, стига той да се съгласи на по-високи лихви, защото финансовите институции си пресмятат и риска. През 2008-2009 г. лихвите за едрия бизнес бяха около 4-5%. Сега според мен ще са 6-7%. За дребния бизнес са около 8-10%. - Очаквате ли още да поскъпнат тока и природния газ?  - Според мен енергийните ресурси у нас са доста скъпи. В Румъния природният газ е от порядъка на 300-350 долара за 1000 куб. метра. В България е над 500 долара, което означава, че ние не сме конкурентоспособни. За Турция газът също е по-евтин. А знаете, че наричат Анкара малкия Китай в Европа. Нашите и техните продукти се конкурират в региона и в ЕС.  - Всяка голяма световна криза завършва с промяна в технологията. Очаквате ли революционни промени във вашия сектор? - По-скоро мисля, че водещите икономисти в света се опитват да намерят новото начало в икономиката, защото в момента пазарите изгубиха доверие във функциониращите икономически механизми. В момента работим в отсъствие на вярва в такива определящи институции като фондовите борси. Включително и в пазарното определяне на цената на ресурса. Виждате, че в момента тече и скандалът за манипулиране на ЛИБОРА, а това са фундаментите на икономиката. Всеки от нас се докосва до банковите лихви, а те се позовават на определящите индекси като ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР. Кризата всъщност е настройка на мисленето на хората – всеки се свива да потребява, защото го е страх, че може утре да остане без работа, а бизнесът – без поръчки. - В ЕС вече се заговори за коригиране на акцизите за горивата за бизнеса. Очаквате ли на национално и на европейско ниво да се вземат положителни решения за това? - Ние водим разговори с Министерството на финансите за акциза на природния газ и на електроенергията. Те още не са приключили, но в МФ смятат, че ставките на акциза в България са доста ниски. Специално за електроенергията данъкът у нас не е минимален, както е по директивата на ЕС. За стопанско потребление минималната ставка в ЕС е 0,5 евро за Мегаватчас, а в България е 1 евро. Все още се обсъжда как да се разграничи стопанското от нестопанското и от битовото потребление. Ще продължим да настояваме за минималната ставка.  - Но крайната дата за достигане на минималните ставки е началото на 2014 г. Не е ли редно да отложим достигането им? - Точно с този въпрос отидохме на среща във МФ. Отговорът беше: за съжаление ние следваме европейските директиви, има някои стъпки, които трябва да се предприемат преди 2014 г.  - На каква помощ от държавата може да разчита големият бизнес и не е ли тя антипазарна? - В ЕС много интензивно работят и са въвели някои механизми за подпомагане на индустрията. Специално при електроенергията са въведени отстъпки от такса „зелена“ и „кафява“ енергия. Те не се изчисляват на Мвтч, за да се облекчи индустрията. Такива механизми работят в Австрия, Германия, Франция, Белгия. Някои от тях дори са одобрени от ЕК. Дирекция „Конкурентоспособност“ ги е определила като „допустима държавна помощ“. Ние в момента правим изчисления дали е възможно такъв механизъм да се въведе и в България. Сметките на експертите от нашата федерация сочат, че е възможно. Очаквам скоро да получим одобрение от ЕК, е за т. нар. предотвратяване на въглеродно изтичане.  - Какво означава това? - В резултат на ограниченията на вредни емисии в Европа, има опасност индустриите, които работят там, да спрат да инвестират и да започнат да местят производствата си в трети страни, където няма ограничения. И не толкова, защото те генерират емисии, а защото в резултат на ограниченията поскъпва електроенергията. Знаете че въглищните централи вече купува
Заедно #ЗаПирин
Заедно #ЗаПирин
Каравана от бъдещето
Каравана от бъдещето
Топящи се портрети
Топящи се портрети
5-ти блок  ще работи до 2047 г.
5-ти блок ще работи до 2047 г.
5-ти блок  ще работи до 2046 г.
5-ти блок ще работи до 2046 г.